— Хавърс трябва да те прегледа.
— Ще пиеш ли, или не?
Отново мълчание. После повторно съскане. Последвано от тих стон.
Бъч вдигна поглед. Тънката ръка на Бела се скриваше от тялото на Фюри, който беше свел глава над китката й и пиеше жадно. След миг той взе другата й ръка и я постави върху косата си. Тя го докосваше нежно. В очите й блестяха сълзи.
Бъч стана и се плъзна безшумно през вратата, твърдо решен да ги остави сами. Не биваше да нарушава тъжната интимност на онова, което ставаше между тях.
Вече навън, в коридора, той се облегна на стената. Странно, не можеше да освободи съзнанието си от драмата, на която беше станал свидетел, макар тя вече да не се разиграваше пред погледа му.
— Здравей, Бъч.
Обърна глава. И видя Мариса в другия край на коридора.
Мили боже!
Тя се приближи до него и той усети характерния й аромат на свеж въздух и океански вълни. Беше се запечатал в мозъка и кръвта му. Косата й беше прибрана в кок, носеше жълта рокля с висока талия точно под бюста и със свободно падащи поли.
Повечето руси жени биха изглеждали като трупове в този цвят. А тя сияеше.
Той прочисти гърлото си.
— Здравей, Мариса. Как си?
— Изглеждаш добре.
— Благодаря. — Тя самата изглеждаше фантастично, но Бъч не каза нищо по въпроса.
„Чувствам се така, сякаш съм проводен в гърдите“, помисли си той. Да види тази жена-вампир и да почувства десетсантиметрово стоманено острие да се забива в сърцето му, бяха просто двете различни страни на една и съща отвратителна монета.
По дяволите. Спомни си съвсем ясно как тя сяда в „Бентли“-то до онзи мъж.
— Как си напоследък? — попита тя.
Как? През последните пет месеца се чувстваше като идиот, който изпитва напразни копнежи по луната.
— Добре. Наистина добре.
— Бъч, аз…
Той й се усмихна и отдели гръб от стената.
— Виж, можеш ли да ми направиш услуга? Ще изчакам в колата. Ще предадеш ли на Фюри, когато излезе от онази стая? Благодаря. — Приглади вратовръзката си, закопча сакото, а после и палтото си. — Грижи се за себе си, Мариса.
И тръгна бързо към асансьора.
— Бъч, чакай.
Господ да му е на помощ, краката му спряха сами.
— Кажи ми… Как си? — попита тя отново.
Зачуди се дали да не се обърне с лице към нея, но не, нямаше да позволи на чувствата отново да го погълнат.
— Както казах, добре. И ти благодаря, че попита. Грижи се за себе си, Мариса.
По дяволите. Май току-що бе казал това, нали?
— Искам да… — Тя замълча. — Ще ми се обадиш ли? Някога?
Тези думи вече го накараха да се обърне към нея. О, боже…
Беше толкова красива. Прекрасна като Грейс Кели7. Изисканите й маниери го караха да изглежда като плебей, въпреки скъпите си дрехи.
— Бъч? Може би… ще ми се обадиш?
— И защо да го правя?
Тя се изчерви и сякаш повехна.
— Надявах се…
— Какво?
— Че може би…
— Какво?
— Ще ми се обадиш. Ако имаш време. А може би… ще ме посетиш.
Вече го бе направил, но тя бе отказала да го види. Нямаше доброволно да подложи егото си на нов удар. Тази жена-вампир наистина беше способна да му причини болка, а той нямаше нужда от това. На мистър „Бентли“ бе дадена привилегията да спира пред задната й врата…
При тази мисъл неговата мъжка същност, изпълнена със злост, се запита дали тя все още е недокоснатата девица, която бе срещнал през лятото. Вероятно не. Макар да беше все още изключително свенлива, сега сигурно имаше любовник, когато беше разделена с Рот. По дяволите, Бъч знаеше от личен опит колко въздействащи са целувките й. Беше го целунала само веднъж, но и това бе достатъчно, за да разгори в него неугасим пожар. Така че… Определено вече си е намерила мъж. И може би дори двама. И със сигурност им беше показала какво може.
Тя отвори отново съвършената си коралова, подобна на роза уста, но той я прекъсна:
— Не, няма да ти се обадя. Но наистина мисля онова, което казах. Грижи се за себе си.
Добре, три пъти беше достатъчно. Трябваше да тръгне, преди да е изрекъл същите думи четвърти път.
Отиде с широки крачки до асансьора. По някакво чудо вратите се отвориха веднага щом натисна бутона. Пристъпи вътре като много внимаваше да не поглежда към нея.
7
Грейс Кели (1929–1982) — американска филмова звезда, която през 1956 г. след брака си с Рение III става принцеса на Монако. — Б.пр.