Прегръдката му изгуби силата си.
— Рот? Било е… бебето, нали?
— Изведи момчето оттук.
Джон поклати глава и стисна в силна хватка Тор за кръста.
— Как е умряла, Рот? — Гласът на Тор стана безизразен, а ръцете му се отпуснаха до тялото. — Кажи ми. Веднага.
— Изведи хлапето! — Този път заповедта на Рот беше отправена към Фюри.
Джон се съпротивляваше, но братът го хвана през кръста и го вдигна от пода. Едновременно с това Вишъс и Рейдж застанаха от двете страни на Тор. Вратата се затвори.
Като излязоха от офиса, Фюри спусна Джон на пода и го задържа на мястото му. Последва секунда или две ужасяваща тишина… После нечовешки рев разцепи въздуха.
Енергийният тласък бе така мощен, че разби стъклената врата. Парчетата стъкло полетяха като шрапнели във всички посоки и Фюри закри Джон с тялото си.
Една по една всички флуоресцентни лампи експлодираха като свръхнови — проблеснаха ярко, после от тях се разхвърчаха искри. Бетонният под завибрира, разцепи се и пукнатините се разпростряха по покритите с бетонни плочки стени.
През разбитата врата Джон видя вихрушка в офиса, от която братята отстъпваха, вдигнали ръце пред лицата си. Мебелите се въртяха около черната дупка в средата на стаята, която имаше смътните очертания на тялото на Тор.
Чу се втори страховит вик и черната бездна изчезна, а мебелите паднаха на пода, който бе спрял да трепери. Хартиите се спуснаха последни над целия този хаос — като снежинки над мястото на автомобилна катастрофа.
Тормент беше изчезнал.
Джон се изтръгна от ръцете на Фюри и изтича в офиса. Братята го гледаха, а от устата му излезе безмълвен вик: „Татко… татко… татко!“.
44.
„Някои дни като че ли продължават цяла вечност — помисли си Фюри много по-късно. — Не свършват дори когато слънцето залезе.“
Щорите се вдигнаха за през нощта, той се настани на дивана и погледна към Зейдист, който стоеше в другия край на кабинета на Рот. Както и той, всички братя стояха безмълвни.
Зи току-що беше пуснал поредната бомба в епицентъра на взрива. Първо Тор, Уелси и младата жена. А сега и това.
— Боже, Зи… — Рот потри очи и поклати глава. — Не можа ли да ни го кажеш по-рано?
— Имаше други неща, с които трябваше да се занимаваме. Освен това ще се срещна с убиеца сам, независимо какво ще кажете. Наистина не подлежи на обсъждане.
— Зи, братко… Не мога да ти позволя това.
Фюри се стегна, за да понесе реакцията на близнака си. Същото направиха и останалите в стаята. Бяха изтощени, но доколкото познаваха Зи, той вероятно имаше достатъчно енергия да скочи до Луната.
Но той просто сви рамене.
— Лесърът иска мен и аз трябва да се погрижа за него. Заради Бела. И заради Тор. Освен това какво ще стане със заложницата? Няма как да не отида, а не може да става и дума да получа подкрепление.
— Братко, тръгваш направо към гроба.
— Ще причиня страшно много щети, преди да ме пратят на онзи свят.
Рот скръсти ръце на гърдите си.
— Не, Зи, не мога да ти позволя да отидеш.
— Тогава ще убият онази жена.
— Сигурно има и друг начин да разрешим проблема. Просто трябва да го измислим.
Настъпи кратка пауза — колкото един удар на сърцето. После Зи каза:
— Искам всички да излезете, за да мога да разговарям с Рот. Освен теб, Фюри. Ти остани.
Бъч, Вишъс и Рейдж се спогледаха, след това обърнаха очи към краля. Той кимна и те излязоха.
Зейдист затвори вратата след тях и опря гръб в нея.
— Не можеш да ме спреш. Длъжен съм да отмъстя за моята шелан. И за тази на брат ми. Не можеш да ми попречиш. Това е мое право като воин.
Рот изруга.
— Ти не се бракосъчета с нея.
— Нямам нужда от церемония, за да знам, че тя е моята шелан.
— Зи…
— А какво ще кажеш за Тор? Да не би сега да кажеш, че не е мой брат? Ти беше тук в нощта, когато станах член на Братството на черния кинжал. И знаеш, че сега Тор е плът от моята плът. И имам право да отмъстя за него.
Рот се облегна назад и изящната мебел под него изскърца в знак на протест.
— Не казвам, че не можеш да отидеш. Просто не искам да бъдеш сам в онзи момент.