Фюри гледаше ту единия, ту другия. Никога не беше виждал Зейдист толкова спокоен. Беше концентриран и демонстрираше единствено ясен поглед и смъртоносни намерения. Ако не бе толкова странно, това щеше да бъде забележително.
— Не съм измислил аз правилата на тази игра — каза Зи.
— Ще загинеш, ако отидеш сам.
— Е… готов съм.
Фюри настръхна.
— Какво имаш предвид? — изсъска Рот.
Зи отдели гръб от вратата и прекоси стаята с изисканите френски мебели. Спря пред камината и пламъците осветиха белязаното му лице.
— Готов съм да сложа край на всичко това.
— Какви ги говориш, по дяволите…
— Това е начинът, по който искам да си отида, и ще взема лесъра със себе си. Ще отнеса врага си направо в ада. С целия блясък на славата, така да се каже.
Челюстта на Рот увисна.
— Нима ме молиш да одобря самоубийството ти?
Зи поклати с глава.
— Не. Дори да ме оковеш във вериги, няма да ми попречиш да отида в онова кино тази вечер. Това, за което те моля, е да се погрижиш да не пострада никой друг. Искам да заповядаш на останалите и най-вече на него… — Зи посочи Фюри — да не се намесват.
Рот свали слънчевите си очила и отново потърка очите си. Когато вдигна поглед, светлозелените му ириси проблеснаха, а зениците му светеха като прожектори.
— Вече се проля достатъчно кръв в братството. Недей.
— Трябва. И ще го направя. Дай заповед на останалите да стоят настрани.
Настъпи дълга и напрегната тишина. После Рот отговори по единствения възможен начин.
— Така да бъде.
След като решението за смъртта на Зейдист беше взето, Фюри се наведе напред и постави лакти на коленете си. Замисли се за вкуса на кръвта на Бела върху езика си. Беше толкова особен.
— Съжалявам.
Усети погледите на Рот и Зи върху себе си и осъзна, че е изказал мислите си на глас. Изправи се.
— Съжалявам. Ще ме извините ли?
Зейдист смръщи вежди.
— Чакай. Искам да направиш нещо за мен.
Фюри гледаше втренчено лицето му. Проследи с очи белега, който минаваше през него, взирайки се в извивките му както никога досега.
— Само кажи какво.
— Обещай ми, че няма да напуснеш братството, след като си отида. — Посочи Рот. — И дай клетва над пръстена му.
— Защо?
— Просто го направи.
Фюри смръщи вежди.
— Защо?
— Не искам да бъдеш сам.
Фюри продължи да се взира в него, мислейки си за живота им. Сякаш наистина бяха прокълнати, макар да нямаха ни най-малка представа защо. Може би беше просто лош късмет, но той предпочиташе да мисли, че за всичко си има причина.
Логиката… Логиката бе нещо по-добро от откачените капризи на съдбата.
— Пих от Бела — каза той рязко. — Снощи, когато посетих Хавърс. Все още ли искаш да има някой, който да ме наглежда?
Зейдист затвори очи. Като студена вълна от тялото му се излъчи отчаяние и премина през стаята.
— Радвам се, че си го направил. Ще ми дадеш ли думата си?
— Хайде, Зи…
— Искам само клетвата ти. Нищо друго.
— Разбира се. Както кажеш.
Фюри се приближи до Рот, падна на едно коляно, наведе се над пръстена му и каза на древния език:
— Ще остана с братството, докато съм жив. Поднасям смирено тази клетва с надеждата, че я приемате, господарю.
— Думата ти е приета — отговори Рот. — Целуни пръстена, за да я подпечаташ.
Фюри допря устни до черния диамант и се изправи.
— А сега, ако сме приключили с мелодрамата, искам да изляза оттук.
На вратата спря и се обърна към Рот:
— Казвал ли съм ти някога каква чест за мен е да ти служа?
Рот трепна.
— Не, но…
— За мен наистина е чест. — Кралят присви очи, а Фюри се усмихна леко. — Не знам защо това ми хрумна така изведнъж. Вероятно защото те гледах отдолу нагоре преди малко.
Фюри тръгна и се зарадва, когато се сблъска с Вишъс и Бъч пред кабинета.
— Здравейте, момчета. — Докосна ги леко по раменете. — Двамата сте страхотна двойка, знаете ли? Нашият технически гений и най-добрият на билярдната маса. Кой би допуснал? — Двамата му хвърлиха странни погледи и той попита: — Рейдж прибра ли се в стаята си?
Те кимнаха и той отиде до стаята му и почука на вратата. Рейдж отвори и Фюри се усмихна, разтривайки с длан здравия си врат.