— Здравей, братко.
Вероятно се бе задържал на прага по-дълго от нормалното, защото погледът на Холивуд изведнъж стана остър.
— Какво има, Фюри?
— Нищо. — Отпусна ръка. — Просто минавах. Грижи се за съпругата си, чуваш ли? Ти си истински щастливец. Ще се видим по-късно.
Отиде в стаята си. Искаше му се Тор да е тук с тях или поне да знаеха къде е. Въоръжи се и надникна в коридора. Чу гласовете на братята от кабинета на Рот.
За да ги избегне, се дематериализира и се появи в коридора със статуите. Влезе в стаята в съседство на спалнята на Зейдист. След като затвори вратата, отиде в банята, включи осветлението и втренчи поглед в отражението си в огледалото.
Извади кинжала си от ножницата, хвана дебел кичур коса и допря острието до него. Отряза го безмилостно. И повтори това много пъти. Червените, златистите и кафявите къдрици се сипеха по пода и ботушите му. Когато от косата му останаха около два сантиметра, взе крем за бръснене от шкафчето, намаза главата си и извади самобръсначка от шкафа под мивката.
След като обръсна главата си, избърса остатъците от крема и изтръска ризата си. Косъмчетата, попаднали под яката му, гъделичкаха врата му. Усещаше главата си прекалено лека. Прокара длан през нея, наведен към огледалото, и се огледа.
После взе кинжала и допря острието му до челото си…
С трепереща ръка натисна и го прокара надолу, разрязвайки го на две. Завърши с разрез във формата на буквата S при горната си устна. Кръвта се събираше в разрезите и капеше по пода. Той я избърса с чиста бяла хавлия.
Зейдист се въоръжи изключително грижливо. В спалнята беше тъмно. Прекоси я по-скоро по навик, отколкото с помощта на зрението си, и навлезе в светлия сноп, идващ от банята. Отиде до мивката, пусна водата, наведе се и подложи шепите си под студената струя. Наплиска лицето си, разтърка очи и отпи няколко глътки.
Посегна към хавлията и усети, че близнакът му е в спалнята му, макар да не го виждаше.
— Фюри… Щях да се отбия при теб, преди да тръгна.
С хавлия под брадичката, погледна отражението си в огледалото. Оттам го гледаха новите му жълти очи. Замисли се за живота си и осъзна, че по-голямата част от него е минал напразно. Но имаше двама души, които му придаваха смисъл. Една жена и един мъж.
— Обичам те — промълви той с дрезгав глас, осъзнавайки, че за първи път казва тези думи на близнака си. — Искам да го знаеш.
Фюри застана зад него.
Зи се сви от ужас, като видя отражението му в огледалото. Обръсната глава, безжизнени очи и белег, който се спускаше по цялата дължина на лицето му.
— О, боже! — прошепна Зи. — Какво си направил със себе си, по дяволите…?
— Аз също те обичам, братко. — Фюри вдигна ръка. Държеше спринцовка — една от двете, които бяха приготвени за Бела. — Ти трябва да живееш.
Зейдист се обърна рязко точно в мига, в който ръката на близнака му се спусна. Иглата се заби във врата му и той усети как морфинът се вля във вената му. Извика и стисна с всички сили Фюри за рамото. Но наркотикът подейства бързо и той се отпусна тежко на пода.
Фюри коленичи до него и го погали по лицето.
— Винаги съм имал само теб. Ти си единственият, заради когото трябва да живея. Ако умреш, няма да имам нищо. И ще бъда напълно изгубен. Освен това тук си нужен.
Зейдист се опита да протегне ръка към него, но не можа да помръдне. Фюри се изправи.
— Господи, Зи, непрекъснато си мисля, че тази наша трагедия трябва най-после да приключи.
Последното, което Зейдист чу, преди мракът да се спусне над него, беше шумът от отдалечаващите се стъпки на брат му.
45.
Джон лежеше на леглото, свит на кълбо, с втренчени в мрака очи. Стаята, която му бяха дали в имението на братството, беше луксозна и безлична. Не се чувстваше нито по-добре, нито по-зле в нея.
Някъде откъм ъгъла чу часовник да удря веднъж, два, три пъти… Продължи да брои тихите ритмични звуци до шест. Обърна се по гръб с мисълта, че след още шест часа ще започне новият ден. Щеше да настъпи полунощ и вече нямаше да е вторник, а сряда.
Замисли се за дните, седмиците, месеците и годините от живота си — време, което бе преживял и следователно можеше да смята за свое.
Но колко спорни бяха всички разговори за времето. И хората, и вампирите обичаха да свеждат безкрайността до нещо, което смятат, че могат да контролират.