Каква заблуда. Никой не контролира нищо в живота си.
Боже, само ако имаше власт над събитията! Или поне да можеше да преживее някои от тях повторно. Колко прекрасно би било да можеше да натисне един бутон и да върне времето назад. Тогава само с един замах, щеше да изтрие вчерашния ден. И нямаше да се чувства така, както сега.
Изстена и се обърна по корем. Тази болка не можеше да се сравни с нищо… Беше откровение в най-лошия смисъл на думата.
Отчаянието му бе като болест, която бе обхванала цялото му тяло и го караше да трепери, без да му е студено. Стомахът му се бунтуваше, макар да беше празен, спазми разкъсваха не само корема, но и гърдите му. Никога не беше смятал, че емоционалното страдание може да приема такова физическо изражение, но сега вече разбираше това и знаеше, че няма да спре скоро.
Трябваше да отиде с Уелси, вместо да си остане у дома, за да учи. Ако беше в колата, може би щеше да я спаси… Или може би също щеше да е мъртъв?
Е, смъртта щеше да е по-милостива от сегашното му състояние. Дори да нямаше нищо, освен мрак след нея, със сигурност щеше да е по-добре от сега.
Уелси я нямаше… Беше си отишла. Джон беше чул, че Вишъс е прибрал тялото й и ще бъде извършено официално погребение. Но това не можеше да стане в отсъствието на Тор.
А той също бе изчезнал. Може би беше мъртъв? Утрото беше — така близо, когато бе тръгнал… Всъщност може би го беше направил нарочно. Може би просто беше излязъл на слънчевата светлина, за да бъде заедно с Уелси.
Като че ли всички си бяха отишли…
Сарел… беше в плен на лесърите, също изгубена за него. Беше изчезнала от живота му, преди да е имал възможност да я опознае. Зейдист щеше да се опита да му я върне, но кой знае какво можеше да се случи?
Джон си представи лицето на Уелси, червената й коса и малкото й коремче. Видя ниско остриганата глава на Тор, сините му очи и широките рамене, скрити в черните кожени дрехи. Пред очите му изникна образът на Сарел с наведена над древните текстове глава — русите й кичури падат над очите й, а красивите й ръце прелистват страниците.
Изкушаваше се отново да заплаче, затова побърза да седне и да се успокои. Беше приключил със сълзите. Нямаше да плаче повече. Сълзите бяха безполезни, слабост, недостойна за тяхната памет. Щеше да им принесе в дар силата си. И да се закълне над гробовете им, че ще отмъсти за тях.
Стана от леглото, изкъпа се, облече се и обу маратонките „Найк“, които му беше купила Уелси. Само след секунди беше на долния стаж. Отвори тайната врата, която водеше към подземния тунел, и закрачи бързо, във войнишки ритъм, през стоманения лабиринт, вперил очи напред.
Когато влезе в офиса на Тор, видя, че от бъркотията няма и следа. Бюрото беше на мястото си, грозният зелен стол беше зад него. Документите, химикалките, папките — всичко беше безупречно подредено. Дори компютърът и телефонът бяха по местата си, макар да се бяха пръснали на парчета предишната нощ. Вероятно бяха купили нови…
Редът беше възстановен, поне в триизмерния свят.
Отиде в залата за тренировки и включи осветлението. Заради случилото се днес нямаше да има занятия и той се питаше дали без Тор тренировките изобщо щяха да бъдат подновени.
Притича през гимнастическите постелки до стаята с оборудването. Извади два кинжала от шкафа за хладното оръжие, после закопча на гърдите си достатъчно малка за него ножница. Така въоръжен, се върна и застана в средата на залата.
Сведе глава точно както го бе учил Тор. После извади кинжалите и започна работа с тях, обзет от ярост при мисълта за всички лесъри, които щеше да убие.
Фюри влезе в киното и седна на последния ред. Огромната тълпа, която изпълваше залата, бъбреше в радостно очакване. Салонът беше пълен с влюбени, сред които и множество двойки момчета. Чуваше приглушени гласове и гръмогласни възгласи. Слушаше смеха и шума от развиването на станиолови обвивки, сумтенето и мляскането.
Когато началните надписи се появиха на екрана, лампите угаснаха и всички започнаха да тропат с крака и да подвикват познати реплики от филма.
Усети когато лесърът застана до него. Разпозна сладникавия мирис на бебешка пудра, макар наоколо да се разнасяше миризмата на пуканки и ароматът на дамски парфюми.
Пред лицето му се появи мобилен телефон.
— Вземи го и го доближи до ухото си.
Фюри се подчини и дочу накъсано дишане. Тълпата, изпълваща киносалона, изрева: