— По дяволите, Джанет, хайде да си легнем!
Чу гласа на лесъра до ухото си:
— Кажи й, че ще тръгнеш с мен, без да ми създаваш проблеми. Обещай й, че ще живее и че правиш онова, което ти кажа. И говори на английски, за да те разбирам и аз.
Фюри заговори в телефона, но без да осъзнава значението на думите, които изричаше. Съзнанието му регистрира единствено факта, че жената от другата страна на линията заплака.
Лесърът изтръгна телефона от ръцете му.
— А сега си сложи това.
В скута му паднаха стоманени белезници. Той закопча ръцете си и зачака.
— Виждаш ли изхода вдясно? Ще тръгнем към него. Ти ще излезеш първи. Навън чака пикап. Ще седнеш на седалката до шофьора. Аз ще бъда зад теб през цялото време с телефон, допрян до устата. Ако не ми се подчиняваш или видя някой от братята, ще наредя да я убият. Ножът вече е опрян до гърлото й, така че нямаме време за губене. Ясно ли е?
Фюри кимна.
— Сега се изправи и тръгни.
Фюри стана и закрачи към вратата. През главата му мина мисълта, че се бе надявал да излезе от тази история жив. Беше дяволски добър с оръжията и беше скрил по себе си няколко. Но лесърът беше умен и го държеше в капан — той нямаше да стане причина за смъртта на онази жена.
Когато отвори вратата на страничния изход, Фюри вече не се съмняваше, че тази нощ ще намери смъртта си.
Зейдист дойде в съзнание с усилие на волята, която го преведе през мрака. Стенейки, започна да се влачи по мраморния под на банята и накрая успя да влезе в спалнята. Забиваше нокти в дебелия килим, избутваше се напред с крака, но силите му едва стигнаха да отвори с мисълта си вратата, когато стигна до нея.
Стигна до коридора със статуите и се опита да извика. Отначало от гърлото му излезе само дрезгав шепот, но после изрева с всички сили. После втори и трети път.
Като чу тежките стъпки от тичащи крака, му се зави свят от облекчение.
Рот и Рейдж коленичиха до него и го обърнаха по гръб. Той прекъсна въпросите им, неспособен да следи какво му говорят.
— Фюри… тръгна… Фюри… отиде…
Стомахът му се разбунтува, обърна се на една страна и повърна. Това му помогна да проясни ума си.
— Трябва да го намерим…
Рот и Рейдж продължаваха да задават въпроси, говорейки един през друг, и Зи си помисли, че сигурно заради тях му бучат ушите. Струваше му се, че мозъкът му ще експлодира всеки момент.
Вдигна глава и всичко се завъртя пред очите му. Слава богу, че количеството морфин беше изчислено според теглото на Бела. Кой знае как щеше да се чувства в противен случай…
През червата му преминаха спазми и отново повърна. Върху килима. По дяволите… Никога не беше понасял добре наркотиците.
В коридора закънтяха още стъпки. Чуха се и други гласове. Някой избърса устата му с мокра хавлия. Фриц. Гърлото му започна отново да се свива конвулсивно и пред лицето му се появи кошче за отпадъци.
— Благодаря — каза той и повърна за трети път.
Животът се връщаше в ума и тялото му с всяко поемане на въздух. Пъхна два пръста в гърлото си, за да продължи да повръща, докато изпразни напълно стомаха си. Колкото по-бързо се освободеше от наркотика, толкова по-скоро щеше да се втурне след Фюри…
„Този побъркан герой… Господи.“ Щеше да го убие заради това, наистина. Фюри беше този, който трябваше да живее.
Но къде ли го бяха отвели, по дяволите? И как щяха да го открият? Щяха да започнат от киното, но надеждата беше малка. Със сигурност не бяха останали дълго там.
Спазмите продължиха, но от устата му не излизаше нищо — стомахът му беше абсолютно празен. И насред напъните в ума му изплува единственото решение. Стомахът му отново се сви, но този път причината не беше наркотикът. Начинът да стигне до близнака си беше в противоречие с всичките му инстинкти.
Чуха се още стъпки. Гласът на Вишъс. Спешен случай. Семейство цивилни вампири, хванати в капан в дома си, обградени от лесъри.
Зи повдигна глава. После — и горната половина на тялото си. И накрая успя да се изправи на крака. Волята му, единственото, на което винаги можеше да разчита, отново го спаси. Тя прогони действието на наркотика, концентрира вниманието му, пречисти го по-добре от повръщането.
— Аз ще доведа Фюри у дома — каза той на братята. — Вие се погрижете за цивилните.
Настъпи кратка тишина. После Рот каза: