Повдигна й се, но не обърна внимание на това. Прекрачи тялото му и отиде при Зейдист. Кръвта бе навсякъде.
— Бела… — Той най-после успя да повдигне ръце от земята и да отвори уста.
Тя го прекъсна, като протегна ръка към ножницата, препасана през гърдите му, в която беше вторият кинжал.
— Трябва да го пробода в гърдите, нали?
По дяволите. Гласът й беше слаб и треперещ също като тялото й.
— Бягай… Излез от…
— В сърцето, нали? Иначе той няма да умре. Отговори ми, Зейдист!
Той кимна. Тя се приближи до лесъра и го ритна, за да го обърне по гръб. Очите му я гледаха втренчено. Знаеше, че години наред ще ги вижда в кошмарите си. Хвана кинжала с две ръце, вдигна го над главата си и го заби. Съпротивлението, което острието срещна, я удиви и ужаси, но пукотът и светлината, които съпътстваха удара й, я убедиха, че е приключила с него.
Остави тялото си да се строполи на пода, но си позволи да си поеме дъх само два пъти, след което отиде при Зейдист. Съблече палтото си, свали пуловера си и покри с него рамото му. След това разкопча колана си и стегна с него дебелата превръзка.
През цялото време Зейдист се съпротивляваше и я убеждаваше да побегне и да ги остави на съдбата им.
— Млъкни — каза тя и заби кучешките си зъби в собствената си вена. — Пий или умри, изборът е твой. Но вземи решението бързо. Трябва да се погрижа и за Фюри, след това да изведа и двама ви оттук.
Поднесе ръката си до устата му. Кръвта й закапа по затворените му устни.
— Ах, ти, копеле… — прошепна тя. — Толкова много ли ме мразиш…
Той вдигна глава и засмука от вената й. По студените му устни разбра колко близо е бил до смъртта. Отначало пиеше бавно, после все по-жадно. Издаваше тихи звуци, които бяха в противоречие с огромното му воинско тяло. Наподобяваха мяукането на изгладняла котка.
Когато се засити, остави главата си да падне назад със затворени от задоволство очи. Но тя нямаше време да го съзерцава. Приближи се до Фюри. Той беше в безсъзнание, прикован с вериги за масата, която беше обляна с кръвта му. Но гърдите му се повдигаха и спускаха.
По дяволите. Веригите бяха закопчани със стоманен катинар. Трябваше да ги среже с нещо. Отиде до ужасяващата колекция инструменти вляво…
И едва тогава видя тялото в ъгъла. Младо момиче с къса руса коса.
Не можа да сдържи сълзите си и те потекоха по бузите й. Момичето беше мъртво. Когато се увери в това, Бела изтри очите си и се застави да се концентрира. Трябваше да изведе живите оттук. Те бяха първият й приоритет. След това… Някой от братята можеше да дойде и…
Трепереща и едва владееща истерията си, тя взе един електрически трион, включи го в контакта и преряза бързо оковите на Фюри. След като и пронизителният шум от работата на триона не го свести, Бела отново изпадна в ужас.
Погледна Зейдист, който с голяма мъка беше повдигнал горната половина на тялото си от пода.
— Ще докарам пикапа, който е пред хижата — каза тя. — Ти остани тук и пази силите си. Ще имам нужда от помощта ти, за да пренесем Фюри. Той е в безсъзнание. А момичето… — Гласът й беше задавен. — Ще се наложи да я оставим…
Притича през снега до хижата с отчаяната надежда да намери ключовете за пикапа. Опитваше се да не мисли какво ще прави, ако не ги открие. Слава богу, бяха закачени на гвоздей до вратата. Грабна ги и се втурна навън, запали двигателя и закара пикапа до бараката. Спря го с каросерията към вратата.
Тъкмо скачаше на земята, когато видя Зейдист да прекосява прага, залитайки като пиян. Носеше Фюри на ръце, но нямаше да издържи още дълго. Побърза да отвори капака на товарното отделение и двамата буквално паднаха вътре, преплели окървавени крайници. Тя се опита да ги избута навътре, но не успя. Скочи горе при тях и ги издърпа за коланите.
Когато се убеди, че няма опасност да се търкулнат обратно, скочи на земята. Затвори капака и срещна погледа на Зейдист.
— Бела — прошепна той едва доловимо. — Не исках да преживееш всичко това… Цялата тази грозота.
Тя се извърна. След миг вече натискаше педала на газта.
Еднопосочното платно, което отвеждаше от хижата, беше единствената й възможност и тя се молеше да не срещне някого по пътя си. Когато излезе на шосе 22, отправи благодарствена молитва към Скрайб Върджин и подкара колата към дома на Хавърс така, сякаш животът й зависеше от това.
Наклони страничното огледало, за да вижда вътрешността на каросерията. Вероятно им беше много студено, но не намали скоростта.