Зи сви рамене.
— Бих могъл да опитам.
Поредната тишина.
— Добре… така да бъде. И ти благодарим за помощта.
— Няма проблем.
Когато след половин час срещата приключи, Зи излезе първи от кабинета. Не искаше да обсъжда с братята защо им бе предложил помощта си и да им обяснява как се чувства. Знаеше, че са изпълнени с любопитство и вероятно ще търсят знаци, че може да бъде изцелен или други такива глупости.
Отиде в стаята си, за да се въоръжи. Предстоеше му трудна задача и искаше да приключи с нея.
Но щом протегна ръка към шкафа с оръжията, вграден в гардероба, очите му останаха приковани в черния сатенен халат, който Бела често обличаше. Преди няколко дни го беше хвърлил в коша в банята, но Фриц очевидно се беше погрижил за него. Докосна го, после го свали от закачалката, преметна го през ръката си и погали меката материя. Поднесе го към носа си и вдъхна дълбоко. Долови нейния аромат и мириса на връзката му с нея.
Канеше се да го върне на мястото му, когато нещо проблесна и падна в краката му. Наведе се да го вдигне. Огърлицата на Бела. Беше я оставила.
Подържа я в ръка, за да се наслади на блясъка на диамантите, после я сложи на врата си и извади оръжията си от шкафа. Върна се в спалнята с намерението веднага да излезе навън в нощта, но погледът му попадна върху черепа на Господарката, който продължаваше да лежи до двете сгънати на пода одеяла.
Прекоси стаята, коленичи пред него и втренчи поглед в очните кухини.
После отиде в банята, грабна една хавлиена кърпа и се върна при черепа. Зави го, взе го в ръка и се затича по коридора със статуите. Спусна се по импозантното стълбище до първия етаж, прекоси трапезарията, килера с провизиите и кухнята.
Стълбите за мазето бяха в задната част на сградата. Не включи осветлението, а тръгна направо надолу. С всяко стъпало шумът от работата на старомодния котел с въглища ставаше все по-оглушителен.
Като наближи, усети топлината на огромното желязно чудовище — като че ли бе живо и дишащо. Наведе се и погледна през малкото прозорче към търбуха му. Оранжевите пламъци ближеха и поглъщаха бавно въглищата, винаги жадни за още. Отвори вратичката и горещият въздух го удари в лицето. Без да се колебае, хвърли вътре черепа така, както бе завит в кърпата.
Не изчака да го види как изгаря. Обърна се и тръгна обратно по стълбите.
Спря за малко във фоайето, после се изкачи до втория етаж. Сви вдясно, тръгна по коридора и почука на една от вратите.
Отвори му Рейдж, увил хавлия около кръста си. Изглеждаше изненадан да го види.
— Здравей, братко.
— Може ли да поговоря с Мери за минутка?
Холивуд смръщи вежди, но каза през рамо:
— Мери, Зи иска да те види.
Мери завързваше копринения си халат, докато вървеше към вратата.
— Здравей.
— Имаш ли нещо против да ни оставиш насаме? — попита Зи и хвърли поглед на Рейдж.
Братът смръщи силно вежди и Зи си помисли: „Да, на обвързаните мъже не се харесва жените им да бъдат насаме с някой друг“. И особено с него.
Потърка ниско остриганата си глава.
— Ще поговорим тук, в коридора до вратата. И няма да продължи дълго.
Мери пристъпи между двамата и избута Рейдж обратно в стаята.
— Всичко е наред. Отиди да приготвиш ваната.
Очите на Рейдж проблеснаха в бяло — звярът в него реагираше по същия начин като всеки обвързан вампир. Последва тежка и напрегната пауза, после Мери получи звучна целувка по шията и вратата се затвори.
— Какво има? — попита тя.
Зи подушваше страха й, породен от присъствието му, но тя срещна смело погледа му. Винаги я беше харесвал.
— Чух, че си работила с деца, страдащи от аутизъм.
— О… да. Помагах им.
— Бавно ли научаваха онова, което им преподаваше?
Тя смръщи вежди.
— Ами… да. Понякога.
— А това… — Прочисти гърлото си. — … изнервяше ли те? И беше ли разочарована от тях?
— Не. Ако бях разочарована от някого, то беше от самата мен, защото не съм намерила начин да ги науча на необходимото.
Той кимна, но извърна поглед — беше му трудно да срещне сивите й очи — и го фокусира във вратата встрани от нея.
— Защо задаваш тези въпроси, Зейдист?
Той си пое дълбоко дъх и заговори бързо. Когато каза всичко, което имаше да каже, рискува да я погледне.