Беше без душа.
В известен смисъл, нейната къща бе точно като него.
5.
Зората бе изгряла, когато Бъч О’Нийл паркира кадилака във вътрешния двор. Още със слизането си чу гърмящите звуци на рап групата „Джий Юнит“ да изпълват Дупката и разбра, че съквартирантът му си е у дома. Ви не можеше да живее без рап музиката, за него тя бе като въздуха. Казваше, че ритъмът на баса предотвратява нахлуването на чужди мисли в главата му.
Отиде до вратата и набра кода. Ключалката изтрака и той бе допуснат във вестибюла, където трябваше да премине през друга проверка. Вампирите си падаха по двойните врати. Така никога не им се налагаше да се тревожат, че къщата им ще бъде залята от слънчева светлина, защото едната врата бе винаги затворена.
Портиерската къщичка, наричана още Дупката, не бе нещо кой знае какво. Състоеше се само от дневна стая, малка кухня и две спални с бани към тях. Обаче той я харесваше, както и вампирът, с който живееше. Той и съквартирантът му бяха близки като… братя.
Когато влезе в дневната, видя, че черните кожени дивани пустеят. Но на плазмения екран на телевизора вървеше предаването „Спортен център“, а във въздуха се усещаше сладкият мирис на червен дим. Което означаваше, че Фюри е в къщата или пък току-що си е тръгнал.
— Здравей, Луси! — извика Бъч.
Двамата братя се показаха откъм задната част на къщата. И двамата бяха все още в бойно облекло — кожените дрехи и тежките ботуши им придаваха вид на убийци, каквито бяха.
— Изглеждаш уморен, ченге — отбеляза Вишъс.
— Направо се чувствам изцеден.
Бъч хвърли поглед на ръчно свитата цигара, която висеше от устата на Фюри. Макар отдавна да се бе отказал от наркотиците, тази вечер едва не се поддаде на изкушението и не помоли за доза „червен дим“. Работата обаче бе в това, че вече бе здравата пристрастен към две други неща, така че бе доста зает.
Да, да се налива със скоч и да преследва жена-вампир, която не го желае — май само за това имаше време. Освен всичко друго, нямаше защо да се отказва от система, която работи безотказно. Копнежът за любов го караше да пие все повече, а когато бе пиян, Мариса му липсваше още по-силно, така че отново посягаше към чашката… И ето как се получаваше омагьосан кръг, от който не можеше да излезе. От въртенето из него му се струваше, че дори стаята се върти.
— Говори ли със Зи? — попита Фюри.
Бъч съблече кашмиреното си палто и го закачи в гардероба.
— Да. Не беше особено щастлив.
— А ще стои ли далеч от онова място?
— Така мисля. Е, ако предположим, че не е изгорил къщата до основи, след като се отърва от мен. В очите му се появи онзи особен блясък, когато си тръгвах. Нали се сещате? Дето кара топките ти да настръхват, ако си близо до него.
Фюри прокара длан по скандално красивата си коса. Тя се спускаше по раменете му, цялата на руси, червени и кафяви вълни. Бе неустоимо привлекателен и без нея, но с тази грива беше… Добре, де, този брат бе красавец. Не че Бъч изпитваше предпочитания към собствения си пол, но този мъжкар изглеждаше доста по-добре от много жени. И бе облечен по-елегантно от повечето дами, когато не бе в бойните си одежди.
Бе добре, че се биеше като жестоко копеле, защото иначе щяха да го сметнат за женчо.
Фюри си пое дълбоко дъх.
— Благодаря ти, че се погрижи за…
Звънна телефонът върху отрупаното с компютърна техника бюро.
— Външната линия — измърмори Ви, който бе отишъл до командното табло.
Вишъс бе компютърният гений сред тях — всъщност той бе геният по всички въпроси — и бе отговорен за комуникациите и сигурността в комплекса. Управляваше всичко от четирите компютъра, които наричаше „четирите играчки“.
Играчки… да, точно така. Бъч не знаеше абсолютно нищо за компютрите, но ако тези тук бяха играчки, то значи се продаваха на щанда на Департамента по отбраната.
Докато Ви чакаше обаждането да бъде прехвърлено към гласовата поща, Бъч погледна Фюри.
— Показах ли ти новия си костюм на Марк Джейкъбс2?
— Пристигна ли вече?
— Да. Фриц ми го донесе преди малко. Дори го изпробвах вече.
— Добре.
Докато вървяха към спалните, Бъч се засмя. И той като Фюри бе прекалено загрижен за външния си вид и се причисляваше към редиците на съвременния метросексуален мъж. Странно, защото не бе давал и пет пари как е облечен, докато бе ченге. Но сега, когато бе с братството, му харесваше да носи висша мода дрехи. За това, какъвто бе случаят и с Фюри, имаше късмет, че бе умел в боя.