Братът се възхищаваше на метрите черен вълнен плат и издаваше подходящи звуци на възхищение, когато влезе Ви.
— Бела е жива.
Бъч и Фюри обърнаха рязко глави, а костюмът падна на пода.
— Цивилен мъж бил отвлечен от уличката зад „Зироу Сам“ тази вечер и отведен някъде сред гората, с цел да нахрани Бела. Видял я. Разговарял с нея. Тя успяла да го освободи.
— Кажи ми, че ще може отново да открие мястото — каза тихо Бъч.
Сериозността на ситуацията му беше пределно ясна. И не бе единственият, който веднага застана нащрек. Фюри изглеждаше така напрегнат, че не можеше да говори.
— Да. Проследил е пътя, като се е дематериализирал на всеки двеста метра, докато не излязъл на шосе 22. В момента ми изпраща по електронната поща карта, на която е отбелязан маршрутът. Доста умно, като се има предвид, че е само цивилен.
Бъч изтича в дневната, за да вземе палтото си и ключовете за кадилака. Не беше свалил кобура, така че глокът му все още бе на мястото си.
Обаче Ви застана между него и вратата.
— Къде си тръгнал, приятелю?
— Не се ли е получил вече имейлът с картата?
— Спри.
Бъч изгледа гневно съквартиранта си.
— Ти не можеш да излизаш навън през деня. А аз мога. Защо трябва да чакаме, по дяволите?
— Ченге… — Гласът на Ви стана по-мек. — Това е работа на братството. Не бива да се намесваш.
Бъч се закова на място. „А, да, отново ми напомнят, че съм външен.“
Разбира се, можеше да работи на заден план, да прави анализ на мястото на престъплението и да мисли над тактическите проблеми. Но когато започнеше битката, братята винаги го отстраняваха от бойното поле.
— По дяволите, Ви…
— Не. Забрави!
Едва след два часа Фюри бе събрал достатъчно информация, за да влезе в стаята на брат си. Мислеше, че няма смисъл да подлудява Зейдист с неясни приказки, а бе необходимо време, за да избистрят плана до съвършенство.
Почука, но отговор не последва. Влезе направо и трепна. В стаята бе студено като в хладилник за месо.
— Зейдист?
Зи лежеше върху двете сгънати одеяла в далечния ъгъл. Тялото му се бе стегнало, за да понесе ужасния студ в помещението. Имаше разкошно легло на не повече от десет крачки от него, обаче той никога не го използваше. Спеше на пода, независимо къде живееше.
Фюри отиде и коленичи до него. Нямаше да го докосне, особено когато Зи не го очакваше, защото щеше веднага да се нахвърли отгоре му.
„Боже! — помисли си Фюри. — Така заспал и лишен от гнева си, Зи изглежда почти уязвим.“
Взе си назад думата „почти“. Зейдист винаги е бил изключително слаб, ужасно мършав. Но сега бе просто кожа и кости. Кога се бе случило това? Спомни си, че когато изпълняваха ритуала райт за Рейдж, те всички бяха голи в Гробницата и Зи със сигурност не приличаше на скелет. А това бе само преди около шест седмици…
Точно преди Бела да бъде отвлечена.
— Зейдист? Събуди се, братко.
Зи се размърда и отвори бавно черните си очи. Обикновено се събуждаше рязко дори от най-малкия шум, но се бе нахранил и това го правеше муден.
— Открили са я — каза Фюри. — Намерили са Бела. Била е жива, поне рано тази сутрин.
Зи премигна два пъти — като че ли не бе сигурен дали не сънува. След това надигна горната половина на тялото си от пода. Халките на зърната му уловиха светлината, идваща от коридора, докато разтъркваше лицето си.
— Какво каза? — попита с дрезгав глас.
— Знаем къде е Бела. И разполагаме с потвърждение, че е жива.
Съзнанието на Зи се избистряше постепенно, набираше скорост като влак. С всяка секунда той заприличваше все повече на себе си, силата и зверската му жестокост се завръщаха в тялото му и той вече не изглеждаше уязвим.
— Къде е тя? — попита.
— В къща само с една стая, в гората. Един цивилен успял да избяга, защото му е помогнала.
Зи скочи на крака.
— Как да стигна до нея?
— Мъжът, който избягал, е изпратил указания на Ви по електронната поща. Обаче…
Зи вече беше до гардероба.
— Донеси ми картата.
— Обед е, братко.