Гласът му стана по-остър.
— Мислех, че искаш да я върнеш обратно. Тя имаше очи само за теб и те смяташе за необикновено красив. Или… може би точно затова искаш да остане в плен на лесърите. Да не би тя да разклати клетвата ти за безбрачие, братко?
Фюри трепна и инстинктът на Зи да долавя чуждата слабост му подсказа да продължи:
— Всички те видяхме да я оглеждаш онази нощ. Гледаше я с удоволствие, нали? Да. И то не само в лицето. Не се ли питаше какво ли ще е да усетиш тялото й под своето? Не се ли тревожеше дали ще успееш да спазиш клетвата си за въздържание? И нима даденото обещание не те изнервяше?
Фюри стисна толкова силно устни, че те образуваха само една много тънка линия. Зи се надяваше, че чувството, което е извикал у него, е отвратително. Искаше да му отвърне грубо. И може би дори да се сбият в следващите три минути.
Но последва единствено мълчание.
— Нищо ли няма да ми кажеш? — Зи погледна часовника. — Е, добре. Време е да вървя…
— И аз кървя за нея. Също като теб.
Зи погледна близнака си и дори от толкова далеч видя болката, изписана на лицето му така ясно, все едно през увеличително стъкло. През главата му мина мимолетната мисъл, че може би трябва да почувства нещо — срам или мъка, че е принудил Фюри да направи това интимно и тъжно признание.
Без да каже дума, Зи се дематериализира.
Появи се отново в гората, на около сто метра от мястото, от което бе избягал цивилният мъжки вампир. Докато тялото му се оформяше, чезнещата светлина на деня го заслепи и го накара да се почувства така, сякаш доброволно се бе съгласил да залеят лицето му с киселина. Не обърна внимание на изгарянето и пое в посока североизток като подтичваше по покритата със сняг земя.
И я видя. Бе там, насред гората, на около стотина крачки от потока. Едноетажна, подобна на къща постройка, от едната страна на която бяха паркирани черен „Форд F150“ и безличен сребрист лек автомобил „Форд Таурус“. Промъкна се до нея, като се криеше зад стволовете на боровите дървета, стъпвайки безшумно по снега. Постройката нямаше прозорци. Вратата бе само една. Чуваше движение и разговори през тънките стени.
Извади един от пистолетите си, свали предпазителя и се замисли над възможностите си. Да се дематериализира и после да се появи вътре, щеше да е глупав ход. Не познаваше вътрешния план на сградата. Единствената му друга алтернатива, макар и задоволителна, също не бе изпипана стратегически. Да отвори вратата с ритник и да нахлуе вътре, стреляйки непрекъснато, бе дяволски привлекателна идея, обаче макар и да не се страхуваше за собствения си живот, нямаше да рискува този на Бела.
В този момент, чудо на чудесата, отвътре излезе един лесър и затръшна вратата след себе си. След секунди го последва втори, след което се чуха характерните звуци на включваща се алармена инсталация.
Първата мисъл на Зи бе да застреля и двамата, обаче успя да задържи пръста си на спусъка. Щом бяха включили охранителната система, значи в къщата нямаше никого другиго и шансовете му да измъкне Бела оттам току-що се бяха увеличили. Но какво щеше да стане, ако това бе просто стандартна процедура при излизане, независимо дали в къщата имаше други лесъри, или не? В такъв случай, само щеше да издаде присъствието си и да предизвика буря.
Загледа как двамата лесъри се качват в пикапа. Единият имаше кафява коса, което обикновено означаваше, че е член на обществото отскоро. Този обаче не действаше като новак — беше уверен и говореше. А онзи, който бе със светла коса, слушаше и кимаше с глава.
Двигателят изръмжа и пикапът потегли, утъпквайки снега с гумите си. Без да включи фаровете, пое по път сред дърветата, който едва се забелязваше.
Да остави тези две копелета да потънат в залеза, бе изпитание за самоконтрола му. Стегна мускулите в цялото си тяло толкова здраво, че заприличаха на корабни въжета. Но ако не успееше да се сдържи, в следващата минута щеше да се озове върху капака на пикапа и да пробие с юмрук предното стъкло, да сграбчи убийците за косите и да ги захапе.
Шумът от двигателя на пикапа заглъхна и Зи се заслуша внимателно в последвалата тишина. Не чу нищо и това възроди желанието му да нахлуе с ритник през вратата. Но след като се сети за алармената инсталация, размисли. Ви щеше да е тук след около минута и половина.
Чакането го убиваше, но се налагаше.
Докато пристъпваше неспокойно от крак на крак, обут в тежките ботуши, долови някаква миризма… Подуши въздуха. Някъде наблизо имаше газ. Пропан. Може би захранваше генератора, който се виждаше отзад. За отопление вероятно ползваха керосин. Усещаше се обаче и друг мирис — на дим, на нещо, което гори… Погледна ръцете си — да не би той да се бе подпалил, а да не усещаше нищо? Не.