Отиде до тях и ритна единия с ботуша си. Хленчът стана по-силен.
Изведнъж му се зави свят и падна на колене.
— Бела?
В отговор от земята долетяха неясни думи и той остави оръжието. Как щеше да…? От това нещо, което му приличаше на канализационна тръба, излизаха въжета. Хвана ги и задърпа силно.
Онова, което се появи на повърхността, бе мръсен и изцапан с кръв мъжки цивилен вампир, на около десет години след преобразяването. Беше гол и трепереше, устните му бяха посинели, очите му се въртяха трескаво.
Зи го освободи, а Рейдж го загърна в дългото си черно кожено палто.
— Изведете го оттук — каза някой, когато Холивуд преряза въжетата.
— Можеш ли да се дематериализираш? — Въпросът бе отправен от друг брат към цивилния вампир.
Зи не обръщаше внимание на разговора. Отиде до другата дупка. От нея не излизаха въжета, а обонянието му не долови никакъв мирис. Бе празна.
Приближаваше се до третата, когато пленникът извика:
— Не! Т-тази е к-капан!
Зи замръзна на мястото си.
— Как така?
Цивилният обясни, макар че зъбите му тракаха силно:
— Н-не знам. Чух само, че л-лесърът предупреди един от х-хо-рата си.
Преди Зи да е успял да зададе още въпроси, Рейдж прекоси стаята.
— Тук има оръжие. Насочено е в тази посока — чу се звук от изщракване на метал. — Сега вече не е заредено.
Зи насочи погледа си нагоре, над дупката. Върху оголените тавански греди, на около четири метра и половина от пода, бе поставено малко устройство.
— Какво е това, Ви?
— Лазер. Ако прекъснеш лъча, най-вероятно задейства…
— Чакайте — прекъсна го Рейдж. — Тук има още едно оръжие, което трябва да обезвредя.
Ви поглади козята си брадичка.
— Вероятно има и дистанционно управление, с което се активира оръжието. Възможно е обаче лесърът да го е взел със себе си. Така бих направил аз. — Притвори очи и се вгледа внимателно в тавана. — Специално този модел работи на литиеви батерии. Така че няма да се изключи, ако спрем генератора. И не е лесно да бъде обезвреден.
Зи се огледа за нещо, което би могъл да използва, за да избута металния капак, и си помисли за банята. Влезе вътре, свали завесата на душ-кабината и взе със себе си летвата, на която бе окачена.
— Всички да се отдалечат.
Рейдж заговори остро:
— Зи, не мисля, че успях да обезвредя…
— Вземете цивилния със себе си. — Никой не помръдна и той изруга. — Нямаме време за губене и ако някой ще бъде прострелян, това ще съм аз. Хайде, братя, няма ли да се разкарате!
Когато всички се подчиниха, Зи се приближи до дупката. Застана с гръб към едно от обезвредените оръжия, като по този начин застана в обсега му и побутна капака с летвата. Чу се изстрел.
Куршумът попадна в левия му пищял. Изгарящата болка го принуди да падне на едно коляно, обаче не й обърна внимание и макар че се наложи да влачи крака си, се приближи до отвора на тръбата. Хвана въжетата, които потъваха в земята, и задърпа.
Първо видя косата й. Дългата й красива коса с цвета на махагон, обгръщаща като воал лицето и раменете й.
Силите му бяха на изчерпване. Изгуби зрението си и едва не припадна, но въпреки това продължи да дърпа. Изведнъж усилието стана по-леко… помагаха му и други ръце… Те издърпаха въжето и я положиха нежно на земята.
Бе облечена в тънка и прозрачна нощница, изцапана с нейната кръв. Не помръдваше, но дишаше. Той нежно отстрани косата от лицето й…
И кръвното му налягане рязко се повиши.
— О, господи… О, господи…
— Какво са й сторили… — Който и да бе произнесъл това, не можеше да намери подходящите думи, за да завърши.
Всички прочистиха гърлата си. Чуха се две задавени кашлици. Или, може би, бяха дълбоко поемане на въздух.
Зи я взе в ръцете си и просто я… прегърна. Трябваше да я изведе оттук, обаче не можеше да помръдне, изпаднал в шок от онова, което бяха сторили с нея. Премигваше, виеше му се свят, вътрешно крещеше, но я люлееше нежно напред-назад. От устните му започнаха да се отронват думи на древния език — думи тъжни и ридаещи.
Фюри коленичи до него.
— Зейдист! Трябва да я изведем оттук.
Реалността го връхлетя и изведнъж можеше да мисли единствено за това, как ще я отведе в имението. Сряза въжетата, които опасваха горната половина на тялото й, и се изправи, като продължаваше да я държи на ръце. Опита се да ходи, но левият му крак не удържа тежестта и той се препъна. Не успя веднага да се сети защо не може да върви както обикновено.