Выбрать главу

— Да. Само не я наранявай…

— Няма да почувства нищо. Обещавам.

Зи наблюдаваше операцията, която сякаш нямаше край. Някъде по средата й през главата му мина неясната мисъл, че не може да издържи повече. Фюри и Рот го държаха, бе подпрял глава на огромното и здраво рамо на Рот и гледаше втренчено действията на лекаря.

— Приключвам — прошепна Хавърс. — Добре. Вече извадих конците.

Всички в стаята си поеха дълбоко дъх, дори лекарят, след което той зарови из принадлежностите си и извади тубичка. Намаза клепачите на Бела с някакъв мехлем, след което взе куфарчето си в ръка.

Когато лекарят се изправи, Зейдист се отдели от братята и закрачи из стаята. Рот и Фюри изпънаха схванатите си ръце.

— Раните й са болезнени, но на този етап не заплашват живота й — каза Хавърс. — Ще заздравеят за ден или два, ако бъде оставена да почива. Много е изтощена и й трябва силна храна. Ако остане в тази стая, трябва да включите отоплението и да я положите в леглото. Храна и вода трябва да й донесете веднага, след като дойде в съзнание. Има и още нещо. При прегледа открих… — Погледна първо Рот, после Фюри и накрая спря очи на Зейдист. — Нещо от личен характер.

Зейдист се приближи до него.

— Какво?

Хавърс го дръпна в ъгъла и заговори тихо. Зи бе така изумен, че от устата му не можа да излезе и дума, когато лекарят замълча.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Кога?

— Не знам. Сравнително скоро обаче.

Зи сведе поглед към Бела. О, боже…

— Добре… Предполагам, че имате аспирин или парацетамол в къщата?

Зи нямаше представа. Никога не вземаше болкоуспокояващи. Погледна Фюри.

— Да, имаме — отговори брат му.

— Дайте й. Ще ви оставя нещо по-силно, ако действието им не е достатъчно.

Хавърс извади малко стъклено шише с червена гумена капачка и две спринцовки в стерилни опаковки. Записа нещо на лист от малък бележник, след това подаде всичко това на Зи.

— Ако през деня дойде в съзнание и изпитва силни болки, можете да й направите инжекция според моите указания. От същия морфин й дадох току-що, но трябва стриктно да спазите препоръчаната доза. Обадете ми се, ако имате въпроси или искате подробни указания как да направите инжекцията. А ако е през нощта, ще дойда сам да направя инжекцията. — Сведе поглед към крака на Зи. — Искате ли да прегледам и вашата рана?

— Може ли да я изкъпя?

— Да, определено.

— Веднага?

— Да. — Хавърс смръщи вежди. — Но, сър, кракът ви…

Зи отиде в банята, пусна водата във ваната и постави длан под струята. Изчака да се затопли достатъчно и се върна при Бела.

Доктор Хавърс вече си бе отишъл, но на прага стоеше Мери, жената на Рейдж. Искаше да види приятелката си. Фюри и Рот говориха с нея, като клатеха непрекъснато глави. И тя си тръгна, като изглеждаше тъжна и съкрушена.

Когато вратата се затвори, Зи коленичи до двете сгънати на пода одеяла и повдигна Бела.

— Спри се, Зи. — Гласът на Рот бе твърд. — Семейството й сигурно ще иска да се погрижи за нея.

Зи я положи отново върху одеялата и се замисли за онзи, който бе нахранил рибките й. Господи… това вероятно не бе правилно. Да я държи тук, далеч от онези, които имаха законното право да се грижат за нея. Обаче мисълта да я пусне да си отиде, бе непоносима. Та той току-що я бе намерил…

— Ще се види със семейството си утре — каза. — Тази вечер ще остане тук.

Рот поклати глава.

— Не е…

— Мислиш ли, че може да пътува в такова състояние? — сряза го Зи. — Оставете я на спокойствие. Нека Тор се обади на семейството й и да им каже, че ще им я закараме утре вечер. В момента тя има нужда единствено от баня и сън.

Рот стисна устни. Настъпи дълга пауза.

— В такъв случай ще я преместим в друга стая, Зи. Няма да остане при теб.

Зейдист се изправи и се приближи заплашително до краля.

— Само се опитай да я преместиш.

— За бога, братко! — каза рязко Фюри. — Отстъпи…

Рот се наведе напред и носовете им едва не се докоснаха.

— Внимавай, Зи. Знаеш, че ако ме заплашваш, няма да се отървеш само със счупена челюст.

Да, вече бяха изпадали в подобни ситуации през лятото. Според древните закони на братството, Зи можеше да бъде екзекутиран, ако продължаваше по този начин. Животът на краля бе най-ценен и бе на първо място, преди всичко друго.