Проклетата таратайка бе паркирана отстрани на пътя, досами гората. Нямаше нищо забележително в този участък от шосе 14, на четиридесет километра от центъра на града.
Сигналът от системата за проследяване бе блокиран неизвестно по каква причина и му бе необходим цял час пред компютъра на У., за да открие колата. И когато точката най-после се появи на екрана, фордът се движеше бързо. Ако разполагаше с подкрепление, О. щеше да накара някого да стои неотлъчно пред компютъра, докато той го преследва със своя пикап. Обаче У. бе на лов за вампири в центъра на града, а ако издърпаше него или някого другиго от патрула, щеше да привлече много внимание.
И бездруго вече имаше достатъчно проблеми… За един от които му бе припомнено, когато мобилният му телефон звънна за осемстотен път. Бе започнал да звъни преди около двайсет минути и оттогава обажданията не бяха престанали. Извади нокиата от джоба на коженото си яке. На екрана светеше номер, който не можеше да бъде проследен. Вероятно се обаждаше У. или, още по-лошо, господин Х.
Сигурно вече се бе разчуло, че центърът е изгорял до основи.
Когато телефонът замлъкна, О. набра номера на У. и каза веднага щом му вдигнаха:
— Търсиш ли ме?
— Боже, какво се е случило там? Господин Х. ни уведоми, че нищо не е останало!
— Не знам какво се е случило.
— Но ти си бил на мястото, нали? Каза, че се връщаш там.
— Каза ли това на господин Х.?
— Да. И чуй, по-добре внимавай. Водачът ни е бесен и те търси.
О. се облегна на студения форд. По дяволите. Нямаше време за това. Любимата му бе далеч от него, не знаеше дали е жива или мъртва. Но независимо в какво състояние беше трябваше да си я върне. После да намери белязания брат, който му я бе откраднал, и да го зарови в земята. Дълбоко.
— О.? На линия ли си?
По дяволите… Може би трябваше да инсценира смъртта си, да ги накара да решат, че е загинал в пламъците. Можеше да остави пикапа в близост до изгорелия център и да тръгне пеша през гората. Да, но после — какво? Нямаше пари и превозно средство. И повече нямаше да може да разчита на подкрепление в борбата с братството, нито в преследването на белязания. Щеше да бъде предател, което означаваше, че ако узнаеха за изчезването му, щяха да го преследват като куче. Всички. Цялото общество.
— О.?
— Наистина не зная какво се е случило. Когато пристигнах, беше останало само пепел.
— Господин Х. мисли, че ти си го подпалил.
— Разбира се, че мисли така. Предположението е удобно за него, макар да нямам мотив. Виж, ще ти се обадя по-късно.
Затвори телефона и го прибра в джоба на якето си. После отново го извади и го изключи.
Потърка лицето си, но не усети абсолютно нищо. И причината не бе в студа.
Здравата беше загазил. Господин Х. трябваше да обвини някого и О. бе най-удобният. Ако не го убиеха на място, наказанието му щеше да е изключително строго. Последния път, когато трябваше да изтърпи нещо подобно, едва не умря в ръцете на Омега. По дяволите! Какви бяха възможностите му?
Когато решението изникна в мозъка му, тялото му започна силно да трепери. Обаче тактикът в него ликуваше.
Първата стъпка бе да получи достъп до законите на обществото, преди господин Х. да го е открил. Което означаваше, че има нужда от интернет връзка. Значи, трябваше да се върне в жилището на У.
Джон излезе от кабинета на Рот и тръгна по коридора вляво от Тор, едва ли не прилепен за него. Имаше врати приблизително на всеки девет метра — като че ли това тук бе хотел. Колко ли души живееха в имението?
Тор спря и почука на една от тях. Отговор не последва, той почука отново и каза:
— Фюри, имаш ли свободна секунда?
— Търсиш ли ме? — чуха дълбок глас зад себе си.
Към тях се приближаваше мъж с великолепна коса. Тя грееше в различни цветове и се спускаше на вълни по гърба му. Той се усмихна на Джон и погледна Тор.
— Здравей, братко — каза Тор.
Двамата заговориха на древния език и онзи с пищната коса отвори вратата.
Джон надникна в спалнята. Видя огромно легло антика с балдахин и множество възглавници, наредени по дължината на украсената с дърворезба табла. Имаше безброй красиви дрънкулки. Въздухът миришеше на „Старбъкс“.
Красавецът премина на английски и го погледна с усмивка.
— Аз съм Фюри. Предполагам, че с теб ще посетим лекаря тази вечер.