Зи се отдалечи от леглото. Не искаше да мисли за Господарката в присъствието на Бела… Като че ли онова зло можеше да се изплъзне от ума му, да я застраши в съня й и да й попречи да се излекува.
Отиде до купа одеяла и осъзна, че е странно уморен. Изтощен, всъщност.
Излегна се на пода. Кракът му пулсираше от болка.
Бе забравил, че е прострелян. Събу ботуша, съблече панталоните си и запали с волята си свещта до него. Завъртя крак и огледа внимателно раната на прасеца си. Имаше дупки там, където куршумът бе влязъл и излязъл. Това означаваше, че само бе преминал през тялото му. Щеше да го преживее.
Изгаси свещта с дъха си, вдигна отново панталоните на хълбоците си и легна. Отвори се за болката и за агонията, долавяйки всеки нюанс на изгарящата го пулсация…
Чу странен звук, подобен на тихо хлипане. Той се повтори, а Бела започна да се мята в леглото, чаршафите прошумоляха…
Зи скочи от пода и отиде при нея. И в този миг тя наклони глава към него и отвори очи.
Премигна, вдигна поглед към лицето му и… изпищя.
12.
— Искаш ли нещо за хапване приятелю? — Въпросът бе отправен от Фюри към Джон, когато двамата влязоха в имението.
Момчето изглеждаше изтощено, но пък и всеки друг на негово място би се чувствал така. Не е лесно да изтърпиш пълен медицински преглед. Самият Фюри също бе малко уморен. Джон поклати глава. Още докато вратата на фоайето се затваряше, Тор вече бързаше надолу по стълбите с вид на загрижен и изнервен баща. И всичко това, въпреки че Фюри му се бе обадил още когато бяха потеглили към дома.
Посещението при Хавърс бе минало добре. Е, поне повечето новини бяха добри. Като се изключеше припадъкът, Джон бе здрав. Резултатите от кръвните му проби щяха скоро да са готови. Включително тези, които имаха за цел да проследят родословното му дърво. Ако имаха късмет, скоро щяха да научат кои са предците му, което щеше да му помогне да намери роднините си. Така че нямаше причини за тревога.
Тор прегърна момчето през раменете, а то се отпусна в ръцете му. Двамата се погледнаха и се разбраха с очи. Братът каза:
— Мисля да те заведа у дома.
Джон кимна и започна да говори с помощта на езика на знаците. Тор вдигна поглед.
— Казва, че е забравил да те попита как е кракът ти.
Фюри сгъна крак в коляното, повдигна го и почука по прасеца си.
— По-добре, благодаря. А ти се грижи за себе си, Джон, окей? — И загледа как двамата изчезват през вратата под стълбището.
„Какво добро дете“, помисли си. Слава на бога, че го бяха открили преди преобразяването му…
Женски вик проряза тишината във фоайето — сякаш бе живо същество, спуснало се над главите им от балкона.
Фюри се вцепени до мозъка на костите си. Бела.
Спусна се към втория етаж и събори поне половината от статуите. Отвори рязко вратата на стаята на Зейдист и в нея нахлу светлина. Сцената веднага се запечата в паметта му. Бела седнала в леглото, свила се плътно до таблата и притиснала завивките до брадичката си, а Зи коленичил пред нея, вдигнал ръце и гол от кръста нагоре.
Фюри изгуби контрол над себе си и се нахвърли върху Зейдист, сграбчи го за гърлото и го запрати в стената.
— Какво те прихваща! — изрева и отново удари Зи в стената. — Ти, проклето животно!
Зи не оказа никаква съпротива, макар отново да бе болезнено ударен в стената. Всичко, което каза, бе:
— Отведи я. Заведи я някъде другаде.
В стаята нахлуха Рейдж и Рот. И двамата заговориха едновременно, но Фюри не чуваше нищо. Ушите му бучаха оглушително. Никога преди не бе мразил Зи. Отнасяше се с търпение към него, приемаше го — заради всичко, което бе преживял. Но да се нахвърли на Бела…
— Ти, болно копеле… — изсъска Фюри. И отново удари в стената здравото и стегнато тяло на брат си. — Болно копеле! Отвращаваш ме.
В отговор Зи просто го гледаше втренчено. Черните му очи бяха като асфалт, студени и безизразни.
Изведнъж масивните ръце на Рейдж се сключиха около двамата в мечешка прегръдка, която едва не строши костите им. Той каза шепнешком:
— В момента Бела няма нужда от това, момчета.