Фюри освободи близнака си от хватката. Придърпа палтото си и изръмжа:
— Изведете го оттук, докато не я преместим.
Трепереше силно и дишаше по-учестено и по-дълбоко от нормалното. Гневът му не искаше да затихне, въпреки че Зи излезе от стаята доброволно, следван по петите от Рейдж.
Фюри прочисти гърлото си и погледна Рот.
— Господарю, ще ми разрешиш ли да се погрижа за нея?
— Да. — Гласът на Рот излизаше през устата му като опасно ръмжане. Той също тръгна към вратата. — Ще се погрижим Зи да не се върне тук още известно време.
Фюри погледна Бела. Тя трепереше, после премигна и потърка очите си. Когато той се приближи до нея, тя се сви и потъна във възглавниците.
— Бела, аз съм Фюри.
Тялото й се отпусна малко.
— Фюри? Не виждам. — Гласът й трепереше неудържимо, думите й едва се разбираха. — Не мога…
— Знам. Заради лекарството е. Ще донеса нещо, с което да го почистим.
С мисълта, че тя вероятно има по-голяма нужда да види къде се намира, отколкото от мехлема, отиде в банята и се върна с мокра кърпа.
Тя трепна, когато той взе брадичката й в дланта си.
— Спокойно, Бела… — Когато докосна леко с кърпата клепачите й, тя започна да се съпротивлява и заби нокти в плътта му — Не, не… свали ръцете си долу. Аз ще го почистя.
— Фюри? — попита тя с дрезгав глас. — Наистина ли си ти?
— Да, аз съм. — Той седна на ръба на леглото. — Ти си в имението на братството. Бе доведена тук преди седем часа. Семейството ти е уведомено, че си добре. Можеш да им се обадиш, когато поискаш.
Тя постави длан на ръката му и той замръзна. Като го докосваше колебливо, тя придвижи длан нагоре към рамото и врата му. После докосна лицето му и накрая — косата му. Усмихна се леко, когато усети под пръстите си гъстите вълни. Хвана няколко кичура и ги поднесе към носа си. Вдъхна дълбоко и постави другата си ръка на крака му.
— Наистина си ти. Спомням си мириса на шампоана ти.
Фюри усети близостта и докосването й като топлина, която проникна в него и запали кръвта му. Почувства се като абсолютно копеле заради пробудената си страст, обаче не можеше да възпре тялото си. Особено когато дланта й се спусна по дълбината на косата му и се спря на гърдите му.
Устните му се разтвориха, дишането му стана плитко и накъсано. Искаше да я притисне към себе си, да я прегърне здраво. Не с намерение да прави секс — не, макар че тялото му искаше точно това от нейното. В момента имаше нужда просто да усети топлината й и да се увери, че е жива.
— Остави ме да се погрижа за очите ти — каза. Гласът му бе дълбок, дрезгав.
Тя кимна и той внимателно почисти клепачите й.
— Как е сега?
Бела премига. Усмихна се леко. Постави длан на лицето си.
— Виждам те по-добре. — Обаче после смръщи вежди. — Как съм се измъкнала оттам? Не помня нищо, освен… Освободих заловения цивилен, а после Дейвид се върна. След това пътувах в автомобил. Сънувах, че Зейдист ме е спасил. Това ли се е случило?
Фюри не желаеше да говори за близнака си дори той да не бе основната тема на разговора. Стана и остави кърпата на нощното шкафче.
— Хайде, да те заведем в стаята ти.
— А къде съм сега? — Тя се огледа и устните й се полуотвориха. — В стаята на Зейдист.
Откъде й бе известно това?
— Да вървим.
— Къде е той? — В гласа й се долавяха тревога и настоятелност. — Трябва да го видя. Имам нужда…
— Ще те заведа в стаята ти…
— Не! Искам да остана тук…
Сега тя бе така напрегната, че той реши да не се опитва повече да й противоречи. Дръпна завивките, за да й помогне да стане…
По дяволите, тя бе гола. Побърза отново да я завие.
— Съжалявам… — Зарови ръка в косата си. О, Скрайб Върджин! Нежните извивки на тялото й бяха нещо, което никога нямаше да забрави. — Позволи ми… хм, да ти донеса нещо, което да облечеш.
Отвори гардероба на Зи и се изненада, че е едва ли не празен. Нямаше дори халат, с който да я загърне. А не можеше да я накара да облече някоя от бойните тениски на близнака му… Свали коженото си палто и отново се приближи до нея.
— Ще се обърна с гръб, докато го обличаш. После ще ти намерим халат…
— Не ме отвеждай далеч от него. — Гласът й бе покъртително умолителен. — Моля те. Може би той е стоял до леглото ми. Не знаех, не виждах нищо. Но трябва да е бил той.
Със сигурност беше той. И копелето бе голо като греха, готово да се нахвърли върху нея. Като се имаше предвид през какво бе преминала, постъпката му бе… Господи! Преди години Фюри бе заловил Зи да прави секс с една курва в тъмна задна уличка. Сцената не бе никак красива и му призляваше, като си представеше, че и Бела би могла да бъде подложена на това.