Той кимна. И се опита да си спомни къде стоят ножовете и вилиците.
Фаровете на пикапа, зад чийто волан седеше О., осветиха хижата на господин Х. Обикновеният миниван на водача на лесърите бе паркиран досами вратата. О. спря зад него, с което блокира пътя му.
Слезе и студеният въздух нахлу в дробовете му. Съзнаваше, че е подготвен за срещата. Бе фокусиран, невъзмутим, владееше напълно чувствата си. Тялото му бе също толкова спокойно, движеше се със сдържана мощ, оръжието му бе готово за стрелба.
Беше му необходимо доста време, за да прегледа списъците, но бе намерил онова, от което се нуждаеше. Знаеше какво трябва да се случи.
Отвори вратата на хижата, без да почука.
Господин Х. вдигна поглед от кухненската маса, до която седеше. Лицето му бе безстрастно — не бе смръщил вежди, не се усмихваше подигравателно, не показваше никаква агресия, нито пък изненада.
Значи, и двамата се владееха максимално.
Без да каже и дума, водачът на лесърите се изправи, скрил едната си ръка зад гърба. О. знаеше какво има в нея. Усмихна се и извади ножа си.
— И така, господин О.…
— Готов съм за повишение.
— Моля?
О. обърна острието на ножа си към себе си и го допря до гръдната си кост. Хванал дръжката с две ръце, се прободе в гърдите.
Последното, което видя, преди адът да го погълне, бе изненадата, изписана на лицето на господин Х. Изненада, която бързо прерасна в ужас, щом се досети къде отива О. И какво ще направи, когато стигне там.
14.
Бела лежеше в леглото, заслушана в тихите звуци около себе си — мъжки гласове, долитащи откъм коридора, приглушени и ритмични… Вятърът, който блъскаше по стените и прозорците на имението, капризен и непостоянен… Пронизителното проскърцване на някоя дъска от пода. Застави се да затвори очи.
Около минута след това стана от леглото и закрачи из стаята, наслаждавайки се на мекия ориенталски килим под краката си. Не виждаше смисъл в заобикалящия я лукс. Нормалността и безопасността, в които потъваше, й се струваха като чужд език — такъв, на който е забравила да говори и чете. А дали не сънуваше?
Часовникът в ъгъла на стаята удари пет часът след полунощ. От колко часа бе свободна? Колко време бе минало, откакто братята бяха дошли за нея, бяха я извадили от земята и й бяха дарили отново въздуха? Може би осем часа? Може би, но й се струваха като минути. Или години?
Времето бе нещо мъгляво и неясно — също като замъгленото й зрение. То я изолираше от света, плашеше я.
Загърна се по-плътно в копринения халат. Би трябвало да ликува от радост. След като само Господ знаеше колко време бе прекарала в онази тръба в земята, с онзи лесър, който я задушаваше с присъствието си, сега би трябвало да плаче от сладко облекчение. Но вместо това, всичко около нея й се струваше фалшиво и нереално — като че ли се намираше в кукленска къща с реални размери, пълна с фигури и предмети от картон.
Спря пред един от прозорците и осъзна, че има само един-единствен човек, когото усещаше като нещо реално. И много й се искаше да бъде с него.
Сигурно Зейдист бе стоял до леглото й, когато се беше събудила. А тя сънуваше, че е обратно в онази дупка, при лесъра. И когато бе отворила очи, бе видяла само огромна черна сянка, навела се над нея, и за миг не бе успяла да отдели реалността от кошмара.
Все още имаше проблеми с това.
Как искаше сега да се върне при Зейдист, в неговата стая. Но насред целия този хаос и след като бе извикала от ужас, той не я беше задържал при себе си, нали? Може би предпочиташе тя да е другаде.
Бела заповяда на краката си да започнат отново да се движат и си създаде нещо като маршрут — покрай долния край на гигантското легло, до стола, бързо завъртане и отиване до прозореца, а после голям завой покрай високия скрин и вратата към коридора, за да стигне до старомодното писалище. Домашната разходка свършваше до камината и рафтовете с книги.
Продължаваше да крачи. И още една обиколка. И още една.
Накрая влезе в банята. Не спря пред огледалото — не искаше да знае как изглежда лицето й. Нуждаеше се от топла вода. Искаше да си вземе стотици пъти душ, дори хиляди. Искаше да обели първия слой на кожата си, да обръсне косата си, която онзи лесър толкова много харесваше, да изреже ноктите си, да почисти ушите си и да изтърка ходилата си.
Пусна водата, която бе топла. Остави халата да се свлече на пода и застана под душа. Веднага щом топлата струя потече по гърба й, инстинктивно покри гърдите и интимните си части…