Работата бе небрежна в детайлите, но се възприемаше като единно цяло. Пряничков я нарече „Пътници от метрото“, названието й подхождаше, макар там да нямаше никакво метро. „Пътниците“ се намират сега в зала №49 на Третяковската галерия, където читателят може да им се любува, ако, разбира се, посещението му не съвпадне с откриването на поредната изложба — в последните зали експозицията често се променя, нещо слагат, нещо свалят, в нищо не може да си сигурен.
Федя рисува до осем, а в осем при Наташа дойде учителката по музика. В голямата стая на Пряничкови имаше пиано „Рьониш“, на което дъщерята на Федя вече трета година чукаше „Старинната френска песничка“ на Чайковски, без да има сили да напредне. Тези занимания се разглеждаха в семейството като изпълнение на някакъв обществен дълг, на съпрузите се изплъзваше емоционалната страна на музиката, те дори не чуваха звуците по време на урока.
Сега Федя чу. Той взе да поклаща глава пред своя статив в такт на изпълнението и да мръщи вежди при грешките на Наташа. Когато определеното време свърши, Пряничков стана, премести стола си до пианото и попита откъде всъщност започва обучението. Учителката Ивета Митрофановна бе млада и се страхуваше от родителите на учениците си. Тя неуверено показа как се записват нотите върху редовете и разположението им на клавиатурата.
— По-нататък — каза Федя и се премести по-близо до инструмента.
— Какво „по-нататък“? — попита Ивета Митрофановна.
— Какво идва после?
— После се стремя ученикът да ги запомни.
— Аз ги запомних — кимна Федя.
Учителката го погледна недоверчиво.
— Тази нота коя е?
— Ла диез от горната октава. Тя може да бъде и си бемол.
— А тази?
Федя отговори.
— Какво пък — Ивета Митрофановна за миг се замисли. — Следват гамите в до мажор и сол минор с всяка ръка поотделно и двете заедно. Постановката на пръстите…
Тя изсвири гамите на малката октава и Пряничков ги повтори веднага — първата също така бързо като учителката, а втората още по-бързо.
Ивета Митрофановна го попита:
— Почакайте, да не би да сте учили пиано?
— Не, честна дума, не. — Пряничков бе ужасно развълнуван и целият трепереше. — Хайде да продължаваме, моля ви.
И в гласа, и на лицето му имаше такова чистосърдечие, че Ивета Митрофановна му повярва. Тя прерови тънката пачка ноти в тетрадката си.
— Добре, ще опитаме нещо по-простичко.
Наташа, която стоеше само от вежливост, полекичка отстъпи и отиде на гости на приятелката си. Шура отиде в кухнята. Тя чуваше гласовете на учителката и на мъжа си: „Във фа диез мажор знаците ще бъдат вече шест“ — казваше Ивета Митрофановна. „Ясно, ясно“ — съгласяваше се Пряничков. После се чуха думи като „стакато“, „пианисимо“, „сфорцандо“. Пианото дишаше все по-широко, по-плътно, с пълни гърди.
В единадест без десет Ивета Митрофановна погледна часовника си, облегна се на стола, после уплашено се втренчи в Пряничков.
— Знаете ли, че за два часа ние с вас минахме петгодишния курс!
Федя кимна, трепетно взе сборника „Избрани творби за пиано“ и го отвори на Щраусов валс. Пошепна, гледайки в нотите, наклони се напред, вдигна ръце и…
И влезе настроението. Самата безгрижна Виена се появи в стаята, почувствува се епохата на изтънчените нрави, остроумието и кокетството. Танцуваха весели кавалери и момичета с дълги рокли. Дръзкото лекомислие неочаквано се сменяше от изискана учтивост, загадъчната плаха мечтателност плетеше своя напев, после изведнъж отстъпваше място на искрящото веселие. Балът продължаваше, летяха пламенни погледи. После танцьорите се умориха, свещите взеха да гаснат и на края угаснаха съвсем.
Поразен, Федя внимателно свали ръцете си от клавишите, огледа се — струваше му се, че пианото изобщо не е вземало участие в това, което се случи. Учителката дрезгаво се изкашля в тъмнината, застаналата до вратата Шура въздъхна.
Долу на улицата някой тихо приказваше, по съседната улица тихо скърцаше и свиреше нощният тролейбус, по пресечката прогърмя уморена извънградска кола, бързаща към далечния гараж, и като отзвук, едва чуто в стаята шумоляха дрехите на разотиващите се танцьори… Миналото се свързваше с настоящето, плоският свят стана обемен.
На следващата вечер Пряничков бе прослушан от мъжа на Ивета Митрофановна, млад бледен музикант-изпълнител с разрошена коса. В сряда Федя на два пъти свири пред почтените преподаватели в консерваторията, там го мъкнаха и по методическите кабинети. В четвъртък се обадиха от консерваторията и самият Чернокостелски предложи на Пряничков открити концерти и турне по Съветския съюз.