— Разбира се, че искам.
— Бих искал да са четири.
Също като родителите му.
— Момчета или момичета?
— Смесено.
Пауза. Елспет не смееше да помръдне, камо ли да каже нещо. Тишината се проточи. Най-сетне той се извърна към нея със сериозно изражение на лицето.
— Какво мислиш по този въпрос? Да имаш четири деца?
Ето това бе чакала тя. Усмихната до ушите, Елспет отвърна:
— Ако са твои, с удоволствие.
Той отново я целуна.
Вече им стана съвсем студено да стоят на едно място и Люк неохотно подкара към общежитието на Радклиф.
Докато минаваха по Харвард Скуеър, някаква фигура, застанала отстрани на тротоара, им замаха да спрат.
— Това не беше ли Антъни? — попита Люк смаяно.
Точно той беше, Елспет го видя. С него беше и Били. Люк спря и Антъни се приближи до прозореца.
— Добре че те видях — каза той. — Можеш ли да ми направиш една услуга?
Били беше зад него — трепереше от студ и, изглежда, беше бясна за нещо.
— Какво правите тука? — попита ги Елспет.
— Стана голяма бъркотия. Приятелите от Фенуей заминали да прекарат уикенда на друго място. Явно са объркали нещо датите и сега Били няма къде да отиде.
Били е излъгала къде отива, сети се Елспет. Сега не може да се върне в общежитието, защото лъжата й ще бъде разкрита.
— Отведох я вкъщи. — Имаше предвид общежитията в Кеймбридж, където живееха двамата с Люк. — Мислех да я сложа да спи в нашата стая, а ние двамата с Люк да отидем да спим в библиотеката.
— Вие сте луди! — възкликна Елспет.
Люк се намеси:
— Правили сме го и друг път… И какво се обърка?
— Видяха ни.
— О, не! — ахна Елспет.
Да видят момиче в мъжко общежитие, особено посред нощ, беше сериозно провинение. И мъжът, и момичето изхвърчаваха моментално от университета.
Люк напрегнато попита:
— Кой ви видя?
— Джеф Пиджин и още цяла тайфа.
— Е, Джеф е готин, обаче кои са били другите?
— Не съм сигурен. Беше тъмно, пък и всички бяха пияни. Утре сутринта ще поговоря с тях.
Люк кимна.
— А сега какво ще правите?
— Били има братовчед, който живее в Нюпорт, Род Айлънд — отвърна Антъни. — Ще я откараш ли дотам?
— Какво? — подскочи Елспет като ужилена. — Ами че дотам са осемдесет километра!
— Какво толкова? Час-два, не повече — каза Антъни спокойно. — Какво ще кажеш, Люк?
— Разбира се — отвърна Люк.
Елспет знаеше, че Люк ще се съгласи. За него бе въпрос на чест да помогне на приятел, независимо от трудностите. Въпреки това се ядоса.
— Хей, благодаря ти много — каза весело Антъни.
— Няма проблем — каза Люк. — Всъщност има проблем. Колата е двуместна.
Елспет отвори вратата и слезе.
— Заповядай — каза тя нацупено.
Срам я беше от самата себе си, че реагира така невъздържано. Люк беше прав да помага на изпаднал в нужда приятел. Но никак не й харесваше мисълта, че Люк ще прекара два часа сам с такава секси мацка като Били Джоузефсън.
Люк усети недоволството й и каза:
— Елспет, върни се. Първо ще закарам теб.
Тя се опита да се покаже великодушна:
— Няма нужда. Антъни ще ме изпрати. А на Били, като я гледам, й е адски студено.
— Добре, щом си сигурна — кимна Люк.
Нещо много бързо се съгласи, каза си Елспет.
Били целуна Елспет по бузата.
— Не знам как да ти благодаря — каза тя, влезе в колата и затвори вратата, без да се сбогува с Антъни.
Люк им махна и потегли.
Антъни и Елспет останаха на тротоара, загледани в стопяващата се в мрака кола.
— Мамка му! — каза с ожесточение Елспет.
6.30 сутринта
„Отстрани на ракетата са изписани огромни черни букви — UE. Това всъщност е доста примитивен код:
H J N Т S V I L Е X
1 2 3 4 5 6 7 8 9 0
Буквите UE означават, че ракетата е номер 29. Целта е да не се разбере колко ракети са произведени.“
Денят се промъкваше крадешком в студения град. Хората излизаха от къщите и присвиваха очи срещу ледения, режещ вятър, докато тичешком прекосяваха улиците, бързайки да стигнат до топлината на магазините, хотелите и ресторантите, където работеха.
Люк вървеше без посока — след като нямаше никакво значение по коя ще поеме, улиците му изглеждаха едни и същи. Може би, мислеше си той, ей сега като свърна зад оня ъгъл, изведнъж ще усетя, че съм на познато място — улицата, на която съм отрасъл, или пък тази, на която се намира работното ми място. Но зад всеки ъгъл го очакваше разочарование.