— На търговец ли ти приличам с тези дрехи? Хайде, не го увъртай, казвай какво има.
— Не следя никого.
— Вървиш подир мен вече цял час, а аз не знам кой съм!
Човекът срещу него бързо взе решение.
— Вие сте луд — каза му той и се опита да го заобиколи.
Люк направи крачка встрани и отново му препречи пътя.
— Извинете ме, моля — каза Зеления шлифер.
Люк обаче нямаше никакво намерение да го остави да си тръгне току-така. Хвана го за яката и блъсна гърба му във витрината. Стъклото шумно се разтърси. Обзе го гняв и отчаяние.
— Putain de merde! — викна той с все сила.
Зеления шлифер бе по-млад и по-стегнат от Люк, но не оказа никаква съпротива.
— Махнете проклетите си ръце от мен! — каза той с равен глас. — Не ви следя.
— Кой съм аз? — кресна Люк право в лицето му. — Кажи ми кой съм!
— Откъде да знам?
Той хвана Люк за китките и се опита да се отскубне от хватката му.
Люк пусна яката му и го стисна за гърлото.
— Тези лъжи не ми минават — яростно изръмжа той. — Говори!
Зеления шлифер изостави безразличието, в погледа му се мерна страх и отново се опита да се отскубне. И като не успя, започна да нанася удари в ребрата му. Първият удар бе болезнен и Люк трепна от болка, но не го пусна, а се притисна плътно в него, за да не му дава възможност да замахва силно. Палците му се впиха в гърлото на мъжа, задушавайки го. В очите му се появи ужас.
Зад гърба на Люк един минувач уплашено попита:
— Хей, какво става тук?
Люк внезапно изпита отвращение към себе си. Та той убива човек! Хватката му отслабна. Какво става с него, по дяволите? Да не би да е убиец?
Зеления шлифер най-накрая успя да се отскубне. Отвратен от проявата на насилие от своя страна, Люк отпусна ръце.
Мъжът заотстъпва встрани.
— Ненормалник такъв — изхриптя той. Страхът още не го бе напуснал. — Щеше да ме удушиш!
— Просто исках да разбера истината и знам, че ти можеш да ми я кажеш.
Шлифера разтърка гърлото си.
— Задник! — каза той. — Ти си полудял!
Гневът на Люк отново се надигна.
— Лъжеш! — кресна той извън себе си и отново посегна да хване мъжа за гърлото.
Зеления шлифер обаче се обърна и хукна да бяга.
Люк можеше да се спусне подире му, но се поколеба. Имаше ли смисъл? Какво ще прави, като го стигне? Ще го измъчва?
После вече стана късно. Трима минувачи се бяха спрели, за да видят каква е тая бъркотия и в момента гледаха да стоят по-далеч от Люк, вперили погледи в него. Той се обърна и пое в посока, обратна на тази, в която се бяха отдалечили двамата, които го следяха.
Чувстваше се по-зле от всякога — трепереше от внезапно избухналото в него желание за насилие и бе дълбоко разочарован от резултатите. Беше срещнал двама души, които вероятно знаеха кой е, но не бе получил никаква информация от тях.
— Страхотна работа свърши, Люк — каза си той на глас. — Абсолютно нищо не постигна.
Отново беше сам.
8 часа сутринта
„Ракетата носител «Юпитер» е с четири степени. В по-голямата си част тя е подобрена версия на балистичната ракета «Редстоун», представляваща ускорителя или първата степен — изключително мощен двигател, който има за задача да изведе ракетата от здравата прегръдка на земното притегляне.“
Доктор Били Джоузефсън закъсняваше.
Беше събудила майка си, бе й помогнала да облече халата си, да си постави слуховото апаратче и я бе сложила да седне на масата пред чаша кафе. След това бе събудила седемгодишния си син Лари, похвалила го бе, че не е подмокрил завивките и му бе казала, че въпреки това пак трябва да вземе душ.
Майка й, дребна и пълна жена на седемдесет години, известна под името Беки-Ма, бе надула радиото почти докрай. Пери Комо тъкмо пееше „Да хванеш падаща звезда“. Били сложи няколко филии хляб в тостера, после остави пред майка си кутията с маслото и бурканче гроздово желе. За Лари напълни една купа овесени ядки, наряза отгоре банан и заля всичко това с мляко.
След това направи сандвич с фъстъчено масло и желе и го сложи в чантата на сина си заедно с една ябълка, парче шоколад и малка бутилчица портокалов сок. После пъхна вътре учебниците му и бейзболната ръкавица, подарък от баща му.
По радиото някакъв репортер интервюираше зяпачите по плажовете около Кейп Канаверал, надяващи се да наблюдават изстрелването.
Лари влезе в кухнята с развързани обувки и накриво закопчана риза. Тя го оправи, каза му да сяда на масата и се зае да прави бъркани яйца. Обичаше сина си и майка си, но някъде дълбоко вътре в нея й бе криво, че трябва да се грижи за тях.