Репортерът от радиото бе започнал да интервюира някакъв военен говорител.
— А за тези зяпачи там не е ли опасно? Какво ще стане, ако ракетата се отклони и падне на плажа?
— Няма такава опасност, сър — прозвуча отговорът. — Във всяка ракета е монтирано устройство за самоунищожение. Ако се отклони от курса, тя ще бъде взривена още във въздуха.
— А как ще я взривите, след като вече е излетяла?
— Устройството за самоунищожение се задейства посредством радиосигнал, който се изпраща от офицера, отговарящ за сигурността.
— Пак е опасно. Някой радиолюбител може да задейства устройството, без да иска.
— То реагира само на един сложен сигнал, нещо като код. Ракетите са много скъпи и затова рисковете са сведени до минимум.
Лари се обади:
— Днес в училище ще правим ракети. Може ли да взема кофичката от киселото мляко?
— Не, не можеш, кофичката е почти пълна — каза му тя.
— Ама трябва да занеса празни кофички! Госпожица Пейдж ще се ядоса, ако не занеса. — Лари бе готов да се разплаче с внезапността на всяко седемгодишно хлапе.
— За какво са ти тия кофички?
— Да правим ракети! Тя ни каза миналата седмица!
Били въздъхна.
— Лари, ако ми беше казал миналата седмица, щях да ти събера колкото искаш кофички. Неведнъж съм ти казвала да не оставяш всичко за последния момент!
— И какво да правя сега?
— Ще измисля нещо. Ще изсипем млякото в някой буркан и… какви кофички ти трябват?
— Да приличат на ракети.
Били се запита дали учителите си дават сметка за работата, която създават на заетите майки, лековато инструктирайки учениците да мъкнат най-различни неща от къщи.
Сложи намазаните с масло препечени филийки в три чинии и сипа в тях бърканите яйца, но не седна да яде. Вместо това, обиколи къщата и намери празна бутилка от препарат за почистване на мебели, пластмасово шише от течен сапун, празна кутия от сладолед и кутия от шоколадови бонбони във формата на сърце.
На почти всички опаковки бяха нарисувани семействата, ползващи продуктите — винаги усмихната и красива съпруга, две щастливи деца и на заден план татко, добродушно захапал лулата си. Запита се дали и другите жени се отнасят към този стереотип със същата неприязън, с каквато и тя. Никога не бе живяла в такова семейство. Баща й, беден шивач от Далас, бе починал още когато е била бебе и майка им бе отгледала петте си деца в смазваща бедност. Самата Били се бе развела, когато Лари беше още на две годинки. Имаше много семейства без мъже, в които майката бе вдовица, разведена или от онези, които обикновено наричаха паднали жени. Обаче такива семейства не ги показваха по етикетите на опаковките.
Сложи всичките кутии и бутилки в една пазарска чанта и я даде на Лари да я носи в училище.
— Хей, ама аз сигурно ще имам най-много от всички! — възкликна зарадвано той. — Благодаря, мамо.
Закуската й бе изстинала, затова пък Лари бе щастлив.
Вън се чу клаксон от кола и Били набързо се огледа в огледалото в коридора. Къдравата й тъмна коса бе сресана небрежно, нямаше грим, с изключение на молива, който не бе успяла да изтрие снощи. Беше облечена в огромен розов пуловер… но ефектът бе някак си доста секси.
Задната врата се отвори и в коридора влезе Рой Бродски. Рой беше най-добрият приятел на Лари и двамата се поздравиха шумно и ентусиазирано, сякаш не бяха се виждали не от снощи, а от няколко месеца. Били вече бе забелязала, че Лари дружеше само с момчета. В детската градина бе друго — там момчетата и момичетата си играеха, без да се делят. Тя се запита каква ли е тази промяна, ставаща в психиката на петгодишните хлапета, която ги кара да предпочитат деца от техния пол.
Рой бе последван от баща си Харолд — добре изглеждащ мъж с топли кафяви очи. Харолд Бродски бе вдовец — майката на Рой бе загинала при автомобилна катастрофа. Той бе преподавател по химия в университета „Джордж Вашингтон“. Били и Харолд излизаха заедно. Той я погледна с обожание и каза:
— Божичко, изглеждаш страхотно!
Тя му се усмихна и го целуна по бузата. Както Лари, така и Рой бе помъкнал чанта, пълна с празни кутии. Били се обърна към Харолд:
— Трябваше ли да обереш всички празни кутии от къщата си?
— Да. Събрал съм кофички от кисело мляко, кутии от шоколадови бонбони и какво ли не. Освен това съм сложил и шест картонени ролки от тоалетна хартия.