— По дяволите, не се сетих за тоалетната хартия!
Той се засмя.
— Питах се дали не би искала да вечеряме довечера у дома.
Били се изненада.
— Ти ли ще готвиш?
— Не съвсем. Смятах да помоля госпожа Райли да сготви нещо, което после само да притопля.
— Добре — отвърна тя.
Досега не я бе канил на вечеря у тях. Обикновено ходеха на кино, на концерти с класическа музика или на коктейли и купони в домовете на негови колеги от университета. Запита се какво ли го е накарало да я покани.
— Довечера Рой ще ходи на рожден ден на свой приятел и ще остане да спи там. Ще имаме възможност да си поприказваме, без опасност някой да ни прекъсне.
— Добре — замислено каза Били.
Разбира се, биха могли да си поприказват, без опасност някой да ги прекъсва, и в някой ресторант. За да я кани у дома си, когато синът му няма да се прибира, Харолд явно имаше нещо съвсем друго наум. Тя го погледна. Изражението му бе открито и искрено — очевидно се досещаше какво си е помислила.
— Би било чудесно — добави тя.
— Ще те взема някъде към осем. Хайде, момчета!
Той подкара децата пред себе си и тримата излязоха през задната врата. Лари тръгна, без да каже довиждане, но Били вече знаеше — това е признак, че всичко е наред. Когато бе притеснен от нещо или му беше зле, той се хващаше за полата й и не искаше да ходи никъде.
— Харолд е добро момче — каза майка й. — Гледай да се омъжиш за него, преди да е променил намеренията си.
— Няма да ги промени.
— Искам просто да ти кажа да не бързаш да насилваш нещата.
Били й се усмихна.
— Нищо не ти убягва, а, мамо?
— Може да съм стара, но не и глупава.
Били почисти масата и изхвърли закуската си в кошчето за боклук. Набързо оправи леглото си, после това на Лари и на майка си и натика чаршафите в торбата за пране. Посочи я на майка си и каза:
— Когато дойде човекът от пералнята, трябва само да му я подадеш. Запомни ли, мамо?
Все едно че не я е чула, майка й каза:
— Свършиха хапчетата ми за сърце.
— Исусе Христе! — Рядко негодуваше пред майка си, но вече бе на края на нервите си. — Мамо, днес ми е много натоварен ден и нямам никакво време да ходя до проклетата аптека!
— Ами какво да направя, като свършиха?
Най-дразнещото нещо у Беки-Ма беше начинът, по който за един миг се превръщаше от трезво разсъждаващ родител в безпомощно дете.
— Още вчера трябваше да ми кажеш, че ти свършват… Ходих да пазарувам вчера! Не мога да пазарувам всеки ден, ходя на работа! — Яростта у Били изведнъж се пречупи. — Съжалявам, мамо.
Беки-Ма се разплакваше много лесно — също като Лари. Преди пет години, когато тримата се нанесоха да живеят заедно, мама й помагаше да се грижи за Лари. Напоследък обаче едва успяваше, щом той си дойдеше от училище, да го наглежда, докато Били се прибере от работа. Надяваше се, че нещата ще се оправят, когато двамата с Харолд се оженят.
Телефонът иззвъня. Били потупа Беки-Ма по рамото и стана да го вдигне. Обаждаше се Бърн Ротетън, бившият й мъж. Били се разбираше много добре с него, въпреки развода. Идваше по два-три пъти в седмицата да се вижда с Лари и с удоволствие плащаше издръжката за хлапето. Били веднъж му се бе разсърдила, но то се бе случило много отдавна.
— Хей, Бърн, нещо много рано си станал! — весело възкликна тя в слушалката.
— Аха. Наскоро да ти се е обаждал Люк?
Тя се стресна.
— Люк Лукас? Напоследък? Не… Нещо лошо ли е станало?
— Не знам… Може би.
Бърн и Люк бяха много близки съперници. На младини спореха до припадък и споровете им често се превръщаха в остри и разгорещени словесни двубои, но въпреки това си останаха близки приятели през цялото следване, пък и след това, по време на войната.
— Какво има? — попита пак Били.
— Обади ми се в понеделник и аз малко се изненадах. Не се обажда често.
— Нито пък на мен. — Били напрегна паметта си. — За последен път се видяхме май преди около две години.
Давайки си сметка за това колко много време е изтекло, тя се запита защо бе оставила дружбата им да замре по такъв начин. Просто бях много заета, каза си и изпита съжаление.
— През лятото ми писа — продължи Бърн. — Каза ми, че четял книжките ми на хлапето на сестра си. — Бърн бе автор на „Ужасните близнаци“, много успешна серия книжки за деца. — Каза, че много се смял. Беше хубаво писмо.