— Ето това е истината.
— Но ти му позволи да го стори.
Стана й твърде неприятно от неодобрението му. Щеше й се той да мисли за нея хубави неща, макар че не можеше да каже защо.
— Тъй или иначе, това повече няма да се повтори. С никой мъж — натърти тя яростно.
— Антъни е велик мъжага, много умен, малко може би ексцентричен.
— Държането му е такова, че на всички момичета им се приисква да се грижат за него, да му решат косата, да му гладят панталоните и да му готвят пилешка супа.
Люк се засмя.
— Мога ли да ти задам един личен въпрос?
— Пробвай.
Той за миг я погледна в очите:
— Влюбена ли си в него?
Беше твърде неочакван въпрос, но Били обичаше мъже, които можеха да я изненадат, затова отговори откровено:
— Не. Харесвам го, приятно ми е с него, но не съм влюбена.
Тя се сети за приятелката на Люк. Елспет беше най-голямата хубавица в университетското градче — висока жена с дълга медноруса коса и бледо, решително лице на скандинавска кралица.
— А ти? Влюбен ли си в Елспет?
Той отново я погледна за миг и пак впери поглед в пътя.
— Не съм сигурен дали знам какво е любов.
— Уклончив отговор.
— Права си. — Погледна я изпитателно, после, явно решил, че може да й има доверие, продължи: — Е, ако трябва да бъда честен, това е най-близкото нещо до любовта, което съм изпитвал, но все пак не съм сигурен дали е истинска любов.
Били изпита леко чувство за вина.
— Питам се какво ли биха казали Елспет и Антъни, ако разберяха, че водим такива разговори.
Той се прокашля смутено и промени темата.
— Проклет късмет! Как можахте да се натъкнете на тия мъже там?
— Дано не са разбрали, че е бил Антъни. Могат да го изхвърлят.
— Не само него. Може и ти да загазиш.
Досега Били се бе мъчила да не мисли за това.
— Струва ми се, че не можаха да разберат коя съм. Чух как някой от тях каза „пичка“.
Той я погледна изненадано.
Дойде й наум, че Елспет едва ли би използвала думата „пичка“ и й се прииска да не беше я повтаряла.
— И ми се струва, че го заслужавам — добави тя. — В края на краищата виждат ме посред нощ в мъжкото общежитие.
— Струва ми се, че за лоши маниери няма никакво извинение.
Това е укор колкото към мен, толкова и към мъжа, който ме е ядосал, помисли си тя с раздразнение. Той й вдигаше кръвното, но това го правеше още по-интересен. Били реши да си свали ръкавиците.
— Ами ти? — попита го тя. — Много се грижиш за Антъни и мен. Обаче не поставяш ли и ти Елспет в неудобно положение, като я караш да стои в колата ти по малките часове?
За нейна изненада, той се засмя одобрително.
— Права си. Аз съм един надут идиот — каза той. — Всички поемаме рискове.
— Ето това е истината — повтори тя и потрепери. — Не знам какво ще правя, ако ме изхвърлят.
— Ами сигурно ще отидеш да следваш на друго място.
Тя поклати глава.
— Тук съм със стипендия. Баща ми е починал, а майка ми е бедна жена без една стотинка. И ако ме изхвърлят за морално разложение, едва ли ще успея да получа отнякъде стипендия… Защо си толкова изненадан?
— Честно да ти кажа, май не се обличаш като момиче, живеещо само от стипендия.
Тя изпита задоволство, че дрехите й са му направили впечатление.
— Спечелих наградата „Лийвенуърт“ — обясни тя.
— Брей! — „Лийвенуърт“ беше изключително щедър фонд и хиляди добри студенти се надпреварваха да се състезават за него. — Сигурно си гений.
— Не знам дали съм гений — каза тя, доволна от уважението в гласа му. — Както виждаш, не ме бива да си намеря къде да спя през нощта.
— От друга страна пък, да те изхвърлят от университета не е краят на света. Понякога и най-умните студенти отпадат… И след това се захващат с бизнес и стават милионери.
— За мен обаче това ще бъде краят на света. Не искам да ставам милионер, а да помагам на болните хора да се оправят.
— Лекарка ли ще ставаш?
— Психоложка. Искам да разбера как работи човешкото съзнание.
— Защо?
— Защото е интересно и много сложно. Логиката например, начинът, по който мислим. Да си представяш нещо, което не е пред очите ти… Това животните не го могат. Способността да помним… Рибите нямат памет, това знаеш ли го?
Той кимна.
— И как става така, че почти всеки човек може да разпознае музикална октава? — включи се и той. — Две ноти с едва доловима разлика в честотите. Как може мозъкът ти да ги разпознае?