Выбрать главу

— И на теб ли ти е интересно? — Тя се зарадва, че той споделя интересите й.

— От какво е починал баща ти?

Били преглътна с усилие. Обхвана я тъга и тя потисна готовите да бликнат сълзи. Винаги ставаше така — случайно подхвърлена думичка и изневиделица я налягаше такава мъка, че не можеше дума да каже.

— Извинявай. Много съжалявам — каза Люк с неподправено разкаяние. — Не исках да те разстройвам.

— Ти не си виновен — успя да изрече тя и пое дълбоко дъх. — Изгуби връзка с мозъка си. Една неделя отиде да се изкъпе в река Тринити. Работата е там, че той мразеше водата и не можеше да плува. Мисля, че е искал да умре. Коронерът4 си помисли същото, но съдът се смили над нас и го призна за нещастен случай, за да получим застраховката. Сто долара. Живяхме с тях повече от година. — Тя отново пое дъх. — Дай да говорим за нещо друго. Разкажи ми нещо за тая твоя математика.

— Ами… — Той се замисли за момент. — Математиката е също така странна като психологията. Да вземем например числото пи. Защо отношението на обиколката на окръжността към диаметъра е три цяло и четиринадесет? Защо не шест или две и половина? Кой е решил така и защо?

— Искаш да участваш в изследването на космическото пространство.

— Според мен това е най-вълнуващото приключение, предприемано някога от човечеството.

— Аз пък искам да направя карта на мозъка. — Тя се усмихна. Тъгата по баща й бързо я напускаше. — Знаеш ли? Двамата с теб имаме нещо общо… И двамата имаме големи идеи.

Той се засмя и изведнъж натисна спирачките.

— Брей, стигнахме до някакво кръстовище.

Тя светна плафона отгоре, разгледа картата, разгъната на коленете й, и каза:

— Свий надясно.

Наближаваха Нюпорт. Времето бе минало бързо и Били изпита съжаление, че пътуването е към края си.

— Нямам представа какво да кажа на братовчед ми — промърмори тя.

— Какво представлява той?

— Обратен е.

— Обратен? В какъв смисъл?

— В сексуалния.

Той я изгледа стреснато.

— Разбирам.

Били губеше търпение с мъже, които очакват от жените да се изразяват по заобиколен начин по сексуални въпроси.

— Пак те шокирах, нали?

Той се ухили.

— Както би казала ти — ето това е истината.

Тя се разсмя. Това бе тексаски израз. Приятно й беше, че той забелязва дребните неща у нея.

— Пак има разклон — каза той.

Тя отново сведе поглед към картата.

— Ще трябва да спреш. Не мога да го намеря.

Люк спря и се надвеси и той над картата в светлината на плафона. После посегна да я завърти малко към себе си и топлата му ръка я докосна по пръстите. Бяха ледени.

— Май сме ето тук — посочи той.

Вместо да гледа в картата, тя изведнъж се усети, че втренчено изучава лицето му. Беше потънало в сянка, осветявано едва-едва от луната и мижавата светлинка на плафона. След малко той почувства погледа й и бавно вдигна глава. Очите им се срещнаха. Без да мисли, Били вдигна ръка и го погали по бузата с опакото на кутрето си. Той не помръдна, вперил поглед в нея. В очите му тя прочете объркване и желание.

— По кой път да хванем? — прошепна тя.

Той изведнъж се дръпна, облегна гръб на седалката и включи на скорост.

— Ще хванем… — Люк се прокашля. — Ще хванем по левия път.

Били се запита какво, по дяволите, прави. Люк бе прекарал почти цяла нощ в прегръдки и целувки с най-хубавото момиче в университета. Били пък бе излязла с неговия съквартирант. Как си я мисли тя тази работа?

Чувствата й към Антъни не бяха силни дори и преди провала тази нощ. Въпреки това излизаше с него, значи не бива да си позволява игрички с най-добрия му приятел.

— Защо направи това? — попита я сърдито той.

— Не знам — отвърна тя. — Нямах намерение… Просто стана, без да искам. Намали.

Много бързо бе взел завоя.

— Не искам да чувствам такива неща към теб! — каза той.

Дъхът й замря.

— Какви неща?

— Няма значение.

В колата нахлу мирис на море и Били разбра, че са близо до дома на братовчед й. Позна и пътя.

— Следващата пресечка вляво — каза тя. — И ако не намалиш, ще я подминеш.

Люк натисна спирачките и пое по някакъв черен път.

Съзнанието на Били се раздвои. Половината от него искаше да пристигнат час по-скоро и да се отърват от това непоносимо напрежение. Другата част искаше да продължат да пътуват така с Люк до безкрайност.

вернуться

4

Служител, чието задължение е да установи причината за смъртта. — Б.пр.