— И на теб ли ти е интересно? — Тя се зарадва, че той споделя интересите й.
— От какво е починал баща ти?
Били преглътна с усилие. Обхвана я тъга и тя потисна готовите да бликнат сълзи. Винаги ставаше така — случайно подхвърлена думичка и изневиделица я налягаше такава мъка, че не можеше дума да каже.
— Извинявай. Много съжалявам — каза Люк с неподправено разкаяние. — Не исках да те разстройвам.
— Ти не си виновен — успя да изрече тя и пое дълбоко дъх. — Изгуби връзка с мозъка си. Една неделя отиде да се изкъпе в река Тринити. Работата е там, че той мразеше водата и не можеше да плува. Мисля, че е искал да умре. Коронерът4 си помисли същото, но съдът се смили над нас и го призна за нещастен случай, за да получим застраховката. Сто долара. Живяхме с тях повече от година. — Тя отново пое дъх. — Дай да говорим за нещо друго. Разкажи ми нещо за тая твоя математика.
— Ами… — Той се замисли за момент. — Математиката е също така странна като психологията. Да вземем например числото пи. Защо отношението на обиколката на окръжността към диаметъра е три цяло и четиринадесет? Защо не шест или две и половина? Кой е решил така и защо?
— Искаш да участваш в изследването на космическото пространство.
— Според мен това е най-вълнуващото приключение, предприемано някога от човечеството.
— Аз пък искам да направя карта на мозъка. — Тя се усмихна. Тъгата по баща й бързо я напускаше. — Знаеш ли? Двамата с теб имаме нещо общо… И двамата имаме големи идеи.
Той се засмя и изведнъж натисна спирачките.
— Брей, стигнахме до някакво кръстовище.
Тя светна плафона отгоре, разгледа картата, разгъната на коленете й, и каза:
— Свий надясно.
Наближаваха Нюпорт. Времето бе минало бързо и Били изпита съжаление, че пътуването е към края си.
— Нямам представа какво да кажа на братовчед ми — промърмори тя.
— Какво представлява той?
— Обратен е.
— Обратен? В какъв смисъл?
— В сексуалния.
Той я изгледа стреснато.
— Разбирам.
Били губеше търпение с мъже, които очакват от жените да се изразяват по заобиколен начин по сексуални въпроси.
— Пак те шокирах, нали?
Той се ухили.
— Както би казала ти — ето това е истината.
Тя се разсмя. Това бе тексаски израз. Приятно й беше, че той забелязва дребните неща у нея.
— Пак има разклон — каза той.
Тя отново сведе поглед към картата.
— Ще трябва да спреш. Не мога да го намеря.
Люк спря и се надвеси и той над картата в светлината на плафона. После посегна да я завърти малко към себе си и топлата му ръка я докосна по пръстите. Бяха ледени.
— Май сме ето тук — посочи той.
Вместо да гледа в картата, тя изведнъж се усети, че втренчено изучава лицето му. Беше потънало в сянка, осветявано едва-едва от луната и мижавата светлинка на плафона. След малко той почувства погледа й и бавно вдигна глава. Очите им се срещнаха. Без да мисли, Били вдигна ръка и го погали по бузата с опакото на кутрето си. Той не помръдна, вперил поглед в нея. В очите му тя прочете объркване и желание.
— По кой път да хванем? — прошепна тя.
Той изведнъж се дръпна, облегна гръб на седалката и включи на скорост.
— Ще хванем… — Люк се прокашля. — Ще хванем по левия път.
Били се запита какво, по дяволите, прави. Люк бе прекарал почти цяла нощ в прегръдки и целувки с най-хубавото момиче в университета. Били пък бе излязла с неговия съквартирант. Как си я мисли тя тази работа?
Чувствата й към Антъни не бяха силни дори и преди провала тази нощ. Въпреки това излизаше с него, значи не бива да си позволява игрички с най-добрия му приятел.
— Защо направи това? — попита я сърдито той.
— Не знам — отвърна тя. — Нямах намерение… Просто стана, без да искам. Намали.
Много бързо бе взел завоя.
— Не искам да чувствам такива неща към теб! — каза той.
Дъхът й замря.
— Какви неща?
— Няма значение.
В колата нахлу мирис на море и Били разбра, че са близо до дома на братовчед й. Позна и пътя.
— Следващата пресечка вляво — каза тя. — И ако не намалиш, ще я подминеш.
Люк натисна спирачките и пое по някакъв черен път.
Съзнанието на Били се раздвои. Половината от него искаше да пристигнат час по-скоро и да се отърват от това непоносимо напрежение. Другата част искаше да продължат да пътуват така с Люк до безкрайност.