Выбрать главу

— Пристигнахме — каза тя.

Двамата спряха пред спретната едноетажна къща от дървени плоскости с издадени напред стрехи и с дежурна лампа над вратата, фаровете осветиха легнала неподвижно на перваза котка, вперила спокоен поглед в тях, изпълнена с презрение към хорските проблеми.

— Хайде да влизаме — каза му Били. — Дени ще ни направи кафе да те държи буден по обратния път.

— Не, благодаря — отвърна той. — Ще те изчакам, докато влезеш вътре, и си тръгвам.

— Беше много мил с мен. Не съм сигурна дали го заслужавам.

Тя протегна ръка.

— Приятели ли сме? — пое той ръката й.

Били вдигна ръката му към лицето си, целуна я, след това я притисна към бузата си и затвори очи. След миг дочу тихия му стон. Отвори очи и срещна втренчения му в нея поглед. Ръката му се плъзна зад врата й, придърпа главата й към лицето си и двамата се целунаха. Беше нежна целувка — меки устни, топъл дъх и галещи врата й пръсти. Тя го хвана за яката на грубото му палто и го притегли към себе си. Ако в този момент решеше да я сграби, нямаше да срещне никаква съпротива от нейна страна. Мисълта я накара да пламне от желание. Почувствала лекота в главата, тя пое долната му устна в зъбите си и леко я ухапа.

Отвън се чу гласът на Дени:

— Кой е там?

Тя се отдръпна от Люк и се извърна навън. Лампата в предната стая светеше и Дени бе застанал на прага, облечен в пурпурен копринен халат.

Били отново се извърна към Люк.

— Мога да се влюбя в теб за половин час — каза тя тихо. — Но не мисля, че можем да бъдем приятели.

Остана загледана в него няколко секунди, виждайки в очите му същата бурна вътрешна борба, разкъсваща и нея. После извърна поглед встрани, пое дълбоко дъх и слезе от колата.

— Били! — възкликна смаян Дени. — Какво, за бога, правиш тук?

Тя прекоси двора, изтича по стълбите на площадката и се хвърли в прегръдките му.

— О, Дени! — едва не изплака Били. — Обичам този мъж, но той принадлежи на друга жена!

Дени я потупа деликатно по гърба.

— Скъпа, знам точно как се чувстваш.

Тя чу тръгването на колата и се обърна да му махне. И докато старата машина минаваше пред вратата, Били видя за миг лицето на Люк — на бузите му нещо проблесна на слабата светлина на външната лампа.

После той изчезна в тъмнината.

8.30 сутринта

„Кацнало на острия нос на ракетата «Редстоун», се вижда нещо, прилично на огромна къщичка за птички със стръмно заострен покрив и прът, минаващ точно през центъра му. В тази секция, дълга около четири метра, са втората, третата и четвъртата степен на космическия кораб, плюс самия спътник.“

Тайните агенти в Америка никога не са били толкова силни, колкото през януари 1958 година.

Директорът на ЦРУ, Алън Дълес, беше брат на Джон Фостър Дълес, държавния секретар на Айзенхауер, така че Управлението имаше здрава връзка в администрацията. Но това беше само една от причините.

Под управлението на Дълес имаше четирима заместник-директори, от които само един бе важен — заместник-директорът по планирането. Дирекция „Планова“ бе известна още под името ПУ — Поверителни услуги — и именно това беше отделът, извършил превратите в ляво ориентираните правителства на Иран и Гватемала.

Белият дом и администрацията на Айзенхауер останаха приятно изненадани колко евтини и безкръвни се бяха оказали тези преврати, особено в сравнение с цената на една истинска война, каквато например беше тази в Корея. Ето защо момчетата, работещи в тази дирекция, се радваха на изключително уважение сред правителствените кръгове, но не и сред американската общественост, която бе осведомена от вестниците, че и двата преврата са извършени от местните антикомунистически сили.

В дирекция „Планова“ влизаше и Техническата служба, оглавявана от Антъни Каръл. Бяха го взели на работа през 1947 година, когато ЦРУ тъкмо се сформираше. Винаги бе планирал да работи във Вашингтон — магистърската му дисертация беше „Управление на правителствени служби“ — и освен това бе една от звездите на OSS по време на войната. Изпратен на работа в Берлин през петдесетте, той бе организирал прокопаването на тунел от американската зона до една телефонна шахта в съветската зона и бе включил подслушвателна апаратура към комуникациите на КГБ. Тунелът остана неоткрит цели шест месеца, през които ЦРУ събра маса безценна информация. Това се оказа най-голямата разузнавателна операция по време на Студената война и Антъни бе възнаграден с ръководния пост.