Фактът, че по закон на ЦРУ е забранено да провежда операции на територията на Съединените щати, не бе нищо повече от едно незначително неудобство.
На теория Техническата служба бе отдел за обучение на нови кадри. Някъде из полетата на Вирджиния имаше голяма фермерска къща, където новите кадри се обучаваха как да влизат с взлом по къщите, да монтират подслушвателна апаратура, да работят с шифри и симпатично мастило, да изнудват дипломати и да се разправят с информатори. Думата „обучение“ обаче служеше още и като най-общо прикритие за поверителни дейности на територията на САЩ. Почти всичко, което Антъни искаше да направи — от монтиране на подслушвателна апаратура по телефоните на профсъюзни босове до експериментиране с „медикаменти на истината“ върху затворници — можеше да се окачестви като обучение.
Наблюдението, организирано над Люк, не правеше изключение.
В кабинета на Антъни се бяха събрали шестима опитни агенти. Офисът му представляваше огромна гола стая с евтина, военновременна мебелировка — малко бюро, метален шкаф за документи, разтегателна маса и комплект сгъваеми столове. Нямаше съмнение, че новата сграда в Лангли щеше да бъде претъпкана от кожени дивани и махагонова ламперия, но Антъни предпочиташе спартанското обзавеждане.
Пит Максел заобиколи увеличена снимка на Люк, заедно с описанието му, забодени на подвижното табло, и се заслуша в инструкциите на Антъни.
— Нашият обект днес е държавен служител от средния ешелон, но имащ достъп до строго секретна информация, засягаща националната сигурност — тъкмо казваше той. — Изпаднал е в някакво нервно разстройство. В понеделник долетя от Париж, прекара нощта в хотел „Карлтън“ и във вторник вечерта предприе алкохолна обиколка из града. Снощи е обикалял цяла нощ из заведенията и тази сутрин е отишъл в някакъв приют за бездомни. Както виждате, рискът за сигурността е огромен.
Един от агентите, Червения Рифенбърг, вдигна ръка.
— Въпрос.
— Казвай.
— Защо просто не го приберем да го попитаме какво става?
— Точно това ще направим, но малко по-нататък.
Вратата се отвори и в кабинета на Антъни влезе Карл Хобърт. Пълен, плешив мъж с очила, той беше шеф на отдел „Специализирани услуги“, в който влизаха „Досиета“ и „Дешифриране“, а също и Техническата служба. На теория той беше непосредственият началник на Антъни Каръл.
Антъни изпъшка вътрешно и безмълвно си пожела Хобърт да не се намеси в онова, което вършеше, и то тъкмо днес.
Продължи с инструкциите:
— Обаче, преди да изиграем коза си, бихме искали да знаем какво възнамерява да направи обектът, къде ходи и с кого се среща. В случай като този той просто може да се е сдърпал с жена си. Но може и да предава информация на другата страна по идеологически причини или пък да е подложен на изнудване и в момента напрежението да оказва своето влияние върху него. Ако участва в някакъв вид държавна измяна, трябва да съберем колкото е възможно повече информация за него, преди да го приберем.
Хобърт го прекъсна:
— За какво става въпрос?
Антъни замръзна за миг неподвижно, после бавно се обърна към него.
— Един кратък урок. Провеждаме наблюдение върху заподозрян дипломат.
— Предайте го на ФБР! — отряза Хобърт.
Той бе прекарал войната във военноморското разузнаване. За него шпионажът беше да се събере информация за това къде се намира врагът и какво прави там. Никак не обичаше ветераните от OSS и техните мръсни номера. И това разделение се отнасяше за цялото Управление. Хората от OSS бяха най-обикновени пирати. Бяха се научили на занаята във военно време и нямаха почти никакво уважение към такива подробности, като бюджет и протокол. И бюрократите изпадаха в ярост от безотговорното им отношение. Антъни пък беше идеален пример за пират — арогантен авантюрист, на когото му се разминаваше заради убийствата поради простата причина, че беше твърде добър в тях.
Антъни го изгледа хладно.
— Защо?
— Защото точно това е работата на ФБР. Да ловят комунистически шпиони в Америка… Както много добре знаеш.
— Трябва обаче да проследим откъде излиза нишката. А от случай като този можем да съберем цял куп информация, ако пипаме както трябва. Феберейците се интересуват само от рекламата — да ги видят как слагат червените на електрическия стол.