— Хобърт просто не бива да застава на пътя ми.
— Я идвай веднага тука, нахакано копеле такова! — каза развеселен Джордж.
— Идвам.
Антъни затвори. После отиде до бюрото си, издърпа чекмеджето и извади плик с дебела пачка фотокопия. Навлече палтото си и се запъти към кабинета на Купърман, който се намираше в съоръжение Р — съседната сграда.
Купърман беше висок и слаб мъж на петдесет години, с преждевременно сбръчкано лице. Беше качил краката си на бюрото. До лакътя му димеше грамадна чаша кафе, а в устата му — цигара. Четеше московския вестник „Правда“ — имаше магистърска степен по руска литература от Принстън.
Вдигнал поглед към влизащия Антъни, той захвърли вестника върху бюрото.
— Защо не се опиташ да бъдеш малко по-добър с тоя дебелогъз шибаняк? — изръмжа той, без да сваля цигарата от ъгълчето на устата си. — Знам, че е трудно, но би могъл да го правиш заради мен.
Антъни седна.
— Сам си е виновен. Трябва вече да му е станало ясно, че го обиждам само когато ме заговори пръв.
— Какво е извинението ти този път?
Хвърляйки небрежно плика на бюрото, Антъни кимна към него. Купърман извади фотокопията и ги разгледа.
— Чертежи — промърмори той. — На ракета, доколкото разбирам… Е, и какво?
— Строго секретни са. Взел съм ги от обекта, който в момента е под наблюдение. Той е шпионин, Джордж.
— И реши да не казваш на Хобърт за това?
— Искам да проследя тоя тип, за да напипам цялата му мрежа и след това да използвам операцията му за дезинформация. А Хобърт иска да предаде случая на ФБР, които ще го пипнат, ще го хвърлят в пандиза и цялата му мрежа ще потъне в небитието.
— Мамка му, прав си. Въпреки всичко, трябваш ми на това съвещание. Ще го председателствам аз. Обаче можеш да оставиш екипа си да го наблюдава. Ако нещо стане, могат да те намерят в заседателната зала.
— Благодаря, Джордж.
— И слушай… Тая сутрин ти си му го набутал на Хобърт в стая, пълна с агенти, така ли е?
— Ами…
— Следващия път гледай да го направиш по-внимателно, окей? — Купърман отново взе „Правда“ в ръце. Антъни се надигна и започна да събира фотокопията, готвейки се да излезе. Купърман продължи: — И си отваряй очите на четири с това наблюдение. Ако на всичко отгоре прецакаш и него, не знам дали ще мога да направя нещо за теб.
Антъни излезе, но не тръгна веднага към кабинета си. Редицата обречени сгради, в които се помещаваше тази част на ЦРУ, бяха разположени на ивица земя между Конститюшън Авеню и малка алея. Входовете за автомобили се намираха откъм улицата, но Антъни излезе от една задна вратичка. После закрачи покрай дебелите брястове, обрамчващи булеварда, вдъхвайки с наслада чистия, мразовит въздух. Тази сутрин имаше някои напрегнати моменти, но бе успял да се оправи, поднасяйки различен комплект лъжи на всеки участник в играта.
Стигна до края на булеварда и застана по средата между Линкълн Мемориъл и Вашингтон Монюмънт. Вие сте виновни за всичко това, помисли си той, обръщайки се към двамата велики президенти. Вие накарахте хората да повярват, че могат да бъдат свободни. Аз се боря за вашите идеали. А вече не съм сигурен дали изобщо вярвам в някакви идеали… Обаче съм твърде опак човек, за да се откажа. А вие, момчета, не се ли чувствате такива?
Президентите седяха, вперили неподвижен поглед пред себе си в студената нощ, и мълчаха.
Той постоя още малко и после се върна в съоръжение Q.
В кабинета си завари Пит, заедно с екипа, който бе държал Люк под наблюдение до този момент — Саймънс, в тъмносиньо палто, и Бетс, облякъл зелен шлифер. Освен тях, там беше и екипът, който трябваше да ги смени — Рифенбърг и Хоруиц.
— Какво, по дяволите, става тук? — викна Антъни, обхванат от внезапен страх. — Кой е с Люк?
Саймънс, стиснал в треперещите си ръце сиво бомбе, отвърна:
— Никой.
— Какво е станало? — ревна Антъни. — Какво е станало бе, тъпаци такива?
Мина известно време, преди някой да се реши да проговори, после Пит се прокашля.
— Ами… ние… — Той преглътна с усилие. — Ние… го изтървахме.
Втора част
9 часа сутринта
„Юпитер С е построена за армията от «Крайслер Корпорейшън». Огромният ракетен двигател, тласкащ първата степен, е произведен от «Норт Америкън Ейвиейшън». Втората, третата и четвъртата степен са проектирани и изпробвани от Лабораторията по реактивна тяга в Пасадена.“