Люк се ядосваше на себе си. Беше сбъркал. Беше намерил двама души, които сигурно знаеха кой е… и ги бе изтървал.
Намираше се отново в бедния квартал близо до църквата на Ейч стрийт. Зимният ден бе ярък, придавайки на улиците още по-мрачен вид — сградите изглеждаха още по-стари, а хората — още по-окъсани. Мина покрай един вход, в който седяха двама скитници и си подаваха бутилка бира. Той потрепери и побърза да се махне.
После изведнъж усети, че тук има нещо странно. На алкохолика му се пие по всяко време. Обаче от мисълта за бира толкова рано сутринта на Люк му се повдигаше. В такъв случай, заключи той с огромно облекчение, не съм алкохолик.
Но ако не е пияница, тогава какъв е?
Опита се да сумира всичко, което знаеше за себе си. Нямаше още четирийсет. Не пушеше. Не беше алкохолик, макар че приличаше на такъв. Някъде в миналото си се е занимавал със секретна дейност. И знаеше думите на „Какъв приятел имаме в лицето на Исус“. Беше адски малко.
Вървеше и се оглеждаше за полицейски участък, но досега не бе попаднал на нито един. Реши да помоли да го упътят. Минута по-късно, минавайки покрай празен паркинг, ограден с огъната и смачкана на места къдрава ламарина, видя от една от пролуките да се измъква униформен полицай. Люк се приближи към него и попита учтиво:
— Извинете, как мога да стигна до най-близкия полицейски участък?
Ченгето бе едър мъж с пясъчноруси мустаци. Изгледа Люк с презрение и отвърна:
— Качен в багажника на колата ми, ако не се разкараш от очите ми, и то по най-бързия начин.
Люк се стресна от грубия език. Какъв му беше проблемът на тоя човек? Беше му писнало да се мотае по улиците без цел, искаше някой да го упъти, затова настоя:
— Просто искам да разбера къде е участъкът.
— Няма да ти повтарям, лайнар такъв.
Люк се ядоса. За какъв се мисли тоя?
— Зададох ви учтив въпрос, господине — тросна се той.
За толкова едър човек ченгето се раздвижи много бързо. Сграби Люк за яката на окъсаното палто и го блъсна през пролуката. Люк залитна и падна върху бетона, удряйки болезнено ръката си.
За негова изненада, оказа се, че ченгето не е само. Зад оградата до пролуката бе застанала млада жена. Косата й бе изрусена, лицето — силно гримирано, а върху раздърпаните си дрехи бе облякла палто, разкопчано отпред. Беше с високи токчета и по чорапите й имаше бримки. Тъкмо си вдигаше гащичките. Люк разбра, че това е проститутка, току-що обслужила ченгето.
То влетя през отвора и ритна Люк в корема.
Люк се сви на бетона и чу проститутката да казва:
— За бога, Сид, какво е направил? Да не се е изплюл на тротоара?
— Тоя шибаняк трябва да се научи на малко уважение — отвърна, разпенен, полицаят.
С крайчеца на окото си Люк го видя да измъква палката и да замахва. Рязко се изтърколи встрани, но недостатъчно бързо и крайчето на палката го закачи по лявото рамо, моментално схващайки ръката му от болка. Ченгето отново замахна.
В главата на Люк изщрака някакво реле.
Вместо отново да се изтърколи по-далеч от ченгето, Люк се хвърли към него. Направил неволна крачка напред, увлечен от замаха, полицаят се препъна в него и се просна на бетона, изтървавайки палката. Люк скочи на крака, изчака оня да стане на крака и гмурвайки се под крошето му, го сграби за реверите на куртката. Отмятайки глава назад, той с все сила я тресна в лицето на полицая. Носът му изхрущя, счупен. Униформеният изрева от болка.
Люк го пусна, завъртя се на пета и с другия крак ритна ченгето в коляното. Очуканата му обувка не беше толкова здрава, за да чупи кости, но коляното бе слабо на удар отстрани и човекът падна.
Някъде дълбоко в себе си Люк се запита къде се е научил да се бие така.
От носа и устата на полицая течеше кръв, но той се привдигна на лакът и извади пистолета си.
Още преди оръжието да бе излязло от кобура, Люк вече се бе хвърлил върху него. Сграбчвайки въоръжената ръка малко над китката, той я тресна в бетона. Веднъж, два пъти. Пистолетът издрънча на земята. После изви ръката така, че накара полицая да се преобърне по корем. Извивайки ръката още по-нагоре, Люк отпусна и двете си колене, забивайки капачките им в кръста на ченгето. Накрая го хвана за показалеца, като го натисна докрай назад.
Ченгето ревна от болка. Люк натисна още по-силно. Чу се изпращяването на ставата и полицаят припадна.
— Доста време ще мине, преди да посегнеш отново на скитник — каза Люк. — Лайнар.