Изправи се, взе пистолета, извади всички патрони и ги пръсна по паркинга.
Проститутката не бе помръднала от мястото си и го гледаше втренчено.
— Кой си ти бе, мамка му? — смаяно го попита тя. — Елиът Нес5?
Люк също я изгледа втренчено. Беше слаба и под грима изглеждаше зле.
— Не знам кой съм — отвърна той.
— Е, не си скитник, тва поне е сигурно — продължи тя. — Никога не ми е минавало през ума, че някой пияндур може да подреди Сидни по тоя начин.
— Така си мислех и аз.
— Дай да се махаме оттука — каза тя. — Като дойде на себе си, ще побеснее.
Люк кимна. Не го беше страх от Сидни, бесен или не, но скоро тук щеше да се напълни с ченгета, които не биваше да го заварват. Той се промъкна през пролуката, излезе на тротоара и закрачи бързо.
Тракайки припряно с токчетата, жената го последва. Той забави крачка, давайки й възможност да го настигне, усещайки нещо като колегиалност към нея. И двамата бяха пострадали от блюстителя на реда.
— Много ми беше приятно да видя Сидни да се опери на някого и да си го отнесе — каза тя. — Май съм ти задължена.
— Изобщо не си ми задължена.
— Е, ако следващия път ти се прииска да чукнеш нещо, заповядай за сметка на заведението.
Люк се опита да скрие отвращението си.
— Как се казваш?
— Дий-Дий.
Той вдигна вежди учудено.
— Е, по-точно Дорис Добс — призна тя. — Но какво име може да бъде това за момиче за развлечение като мен!
— Аз се казвам Люк. Не си знам обаче фамилията. Изгубих паметта си.
— Брей! Сигурно се чувстваш… не знам… странно.
— Дезориентиран.
— Аха — кимна тя след кратък размисъл. — Точно тази дума исках да употребя и аз.
Той я погледна. На лицето й потрепваше усмивка и Люк разбра, че не му вярват и от това му стана приятно.
— Не само името и адреса си не знам — обясни той. — Дори не знам какъв човек съм.
— Какво искаш да кажеш?
— Чудя се дали съм честен. — Може и да е тъпо, каза си той, да изливаш сърцето си пред някаква си уличница, но нямаше пред кого друг. — Дали съм верен съпруг, любящ баща и колега, на когото може да се разчита? Или съм някакъв гангстер? Яд ме е, че не мога да разбера.
— Сладурче, ако това те безпокои, вече знам какъв човек си. Ако си гангстер, щеше да се питаш дали си богат, дали биеш курвите и дали хората ги е страх от теб.
В това имаше нещо вярно. Люк кимна. Но още не беше доволен.
— Хубаво е да искаш да си добър човек, но може би не мога да живея така, както вярвам, че трябва да се живее.
— Добре дошъл сред хората, сладур — отвърна момичето. — Всички сме така. — Спря пред един вход. — Тежка нощ беше. Тука трябва да слизам от влака.
— Довиждане.
Тя се поколеба за миг.
— Искаш ли един съвет?
— Разбира се.
— Ако желаеш хората да не се държат с теб като с лайно, вземи се пооправи малко. Избръсни се, среши се и си намери палто, дето да не изглежда така, сякаш си го свалил от гърба на някой кон.
Люк си даде сметка, че момичето е право. Никой нямаше да му обърне внимание, камо ли да седне да му помага да разбере кой е, след като прилича на избягал от лудницата.
— Май си права — кимна той. — Благодаря.
Обърна се да си върви.
— И си намери една шапка отнякъде.
Люк се пипна по главата и се огледа. Беше единственият човек на улицата без шапка. Обаче как би могъл един скитник да се снабди с нов костюм или изобщо с някакви дрехи? С шепата стотинки в джоба си не можеше да купи кой знае колко неща.
Отговорът изникна в главата му, изцяло оформен и готов. Или е бил лесен, или и преди това е изпадал в същото положение. Трябваше да отиде на гарата. Това място обикновено е претъпкано от народ, който носи в куфарите и чантите си пълен комплект дрехи за смяна, заедно със самобръсначки и други тоалетни принадлежности.
Стигна до ъгъла на улицата и се огледа да разбере къде е. Намираше се на пресечката между улиците А и Седма. Когато рано тази сутрин излезе от гарата, Люк бе забелязал, че това е близо до ъгъла на улиците Еф и Втора.
Тръгна натам.
10 часа сутринта
„Първата степен на ракетата е прикрепена към втората посредством взривни болтове, обхванати от пружини. Когато горивото в ускорителя изгори, болтовете се взривяват и пружините тласват станалата излишна първа степен назад.“
5
Полицай от Чикаго, съставил отряд от девет души за борба срещу Ал Капоне, известен под името „Недосегаемите“. Именно неговия образ пресъздава Кевин Костнър в едноименния филм. — Б.пр.