— Казвам се Била — каза тя. — Името е библейско2. Така се е казвала една от прислужниците на Яков и майка на Дан. Но съм израсла в Далас и там ми викаха Били Джо.
Антъни седна до Елспет и тихо каза:
— Не е ли хубава?
Хубава не е точно думата, помисли си Елспет. Имаше тясно лице с остър нос и големи, изразителни очи. Това, което я правеше страхотна, беше съвкупността от всичко — яркочервеното червило, кривнатата шапчица, тексаският акцент и най-вече жизнеността й. Докато разговаряше с Люк, разказвайки му някаква тексаска историйка, сякаш вече се познаваха от години, тя се усмихваше, мръщеше се и жестикулираше, изразявайки цял спектър от различни емоции.
— Сладка е — отвърна Елспет. — Чудя се как така не съм я забелязала по-рано.
— Тя работи през цялото време и не ходи по купони.
— Тогава къде се запозна с нея?
— Видях я в музея „Фог“. Беше облечена със зелено палто с месингови копчета и барета. Помислих я за оловно войниче, току-що извадено от кутията.
Били в никой случай не можеше да се нарече играчка. Беше далеч по-опасна. В момента се смееше на нещо, казано от Люк, и кокетно го перна през ръката с шеговит упрек. Жестът си беше чист флирт, отново си помисли Елспет с неприязън. Раздразнена, тя се обърна към тях:
— Смяташ ли да нарушиш вечерния час довечера?
Студентките от Радклиф трябваше да са в общежитието до десет часа. Можеха да получат разрешение да останат до по-късно, но името им трябваше да се впише в дневник, като заедно с това се посочваше къде отиват и кога ще се върнат — времето за връщане се проверяваше. Обаче те бяха умни момичета и сложните правила само ги вдъхновяваха да измислят най-оригинални решения.
Били отговори:
— Казала съм, че ще спя у една моя леля, дошла да ме види, която е наела апартамент в „Риц“. А каква е твоята версия?
— Нямам такава. Имам обаче прозорец на приземния етаж, който ще е отворен през цялата нощ.
Били сниши глас:
— А всъщност ще остана у едни приятели на Антъни във Фенуей.
Антъни засрамено каза на Елспет:
— Приятели на майка ми, които имат голям апартамент. Не ме гледай с такъв старомоден поглед, те са ужасно почтени хора.
— Дано — отвърна с подчертана откровеност Елспет и със задоволство видя как Били се изчерви. Обръщайки се към Люк, тя го попита: — В колко часа започва филмът, скъпи?
Той погледна часовника си.
— Трябва да тръгваме.
Люк бе взел някаква кола назаем за уикенда. Беше двуместен форд, на десет години, и смачканата му форма го правеше да изглежда като антика сред издължените силуети на колите наоколо.
Люк управляваше майсторски старата кола, изпитвайки видимо удоволствие от шофирането. Двамата влязоха в Бостън. Елспет се запита дали не е била малко дръпната с Били. Е, може би само малко, каза си тя, но няма да седна да проливам горчиви сълзи я!
Двамата отидоха в Лоус Стейт Тиътър да гледат последния филм на Алфред Хичкок, „Подозрението“. В тъмното Люк прегърна Елспет и тя се притисна към него, скланяйки глава на рамото му. Жалко само, че избраха филм за нещастен брак.
Някъде около полунощ двамата се върнаха в Кеймбридж и спряха на Мемориъл Драйв с лице към река Чарлс, съвсем близо до хангарите с лодки. Колата нямаше парно, затова Елспет вдигна яката на коженото си палто и се примъкна към Люк да се стопли.
Заговориха за филма. Според Елспет в реалния живот героинята на Джоан Фонтейн, потиснато момиче, отгледано от родители със закостенели възгледи, никога не би могла да се привърже към опасния герой, пресъздаден във филма от Кари Грант.
— Не — възрази Люк. — Тя си падна по него именно защото беше опасен.
— Значи опасните хора са по-привлекателни?
— Точно така.
Елспет извърна глава и отправи поглед към отражението на луната в неспокойната повърхност на водата. Били Джоузефсън е опасна, каза си тя.
Люк усети раздразнението й и смени темата:
— Днес следобед професор Дейвис ми каза, че ако искам, мога да кандидатствам за магистърска степен тук, в Харвард.
— По какъв повод го каза?
— Споменах му, че се надявам да направя това в Колумбийския университет. А той каза: „Защо? Стой си тук“. Обясних му, че семейството ми е в Ню Йорк и той рече: „Семейство ли? Хм“. Просто така. Все едно че не бих могъл да бъда сериозен математик, щом искам да се виждам с малката си сестричка.
Люк беше най-големият от четири деца. Майка му бе французойка. Баща му се запознал с нея в Париж в края на Първата световна война. Елспет знаеше, че е много привързан към двамата си братя, но направо умира за единайсетгодишната си сестра.