— Трябва да продължим. Имам чувството, че тези вампири може би реагираха на това, че разби защитното им заклинание, което означава, че насам ще се насочат още от тях, след като тези не се върнат да докладват.
Той внимателно я огледа за следи от шок, но с изключение на леко зашеметеното изражение в очите й, тя изглеждаше добре. Повече от добре, предвид буйния израз на радост, който бавно озари лицето й.
— Аз взривих вампир, Вен. Призовах Стихийна магия и взривих вампир. Знаеш ли какво означава това?
— Че трябва да внимавам никога да не предизвиквам лошата ти страна?
Тя игнорира посредствения му опит да се пошегува и вдигна ръце. След миг цялото й тяло се покри със сребристо-синя полупрозрачна светлина.
— Мога да ги унищожа, Вен. Мога да ги унищожа всичките.
Той сграбчи ръцете й, като почувства лек токов удар от докосването й, който премина нагоре по ръцете и достигна раменете му.
— Не си неуязвима, Ерин, и един вампир-господар има повече защити и сили, отколкото тези бебета някога са мечтали. Освен това, ако предизвикаш подобна разтърсваща ударна вълна, рискуваш да нараниш сестра си. Така че, да, страхотно е, че сега си супер стихийна вещица, но бъди внимателна.
Тя се вторачи в него, резервирано и упорито, като му заприлича отново на богинята, в която се беше превъплътила в Храма на нереида.
— Води, лорд Венджънс — каза тя с малко по-дълбок и по-плътен глас от обикновено. — Притесненията ти са отбелязани.
Без да знае какво друго да стори, сигурен че точно в този момент към тях се катереше малка армия от шейпшифтъри и вампири, Вен направи това, което Ерин беше поискала и поведе. Притесненията му може и да бяха отбелязани, помисли си той. Но беше дяволско сигурно, че не бяха изчезнали. Най-после трябваше да признае, че се беше влюбил във вещица. Но изобщо не беше подготвен да е влюбен в богиня.
Глава 30
Ерин следваше Вен все по-навътре в тъмната сърцевина на планината. Чувстваше се някак особено, сякаш вече не беше сама в кожата си. Сякаш беше по-… беше друга. Усещаше присъствието на богинята — нереида, която щеше да служи като акушерка за раждането на истинския дар на Ерин като певица на скъпоценни камъни.
Тя не беше сигурна от къде знаеше, че това е истина, но не го поставяше под въпрос. Ерин следваше Вен, който щеше да я защитава до деветия кръг на ада и пристъпваше с богинята, която щеше да й помогне да се превърне напълно в такава, каквато беше предопределена да бъде.
Тя се носеше по песента на рубина, който сега пееше единствено на нея и се вторачи в каменните стени, които ставаха червени от бляскавото сияние, излъчващо се от „Сърцето на нереидата“. Внезапно тя чу песента с текст — думи, които говореха директно на нея:
Онази част от ума й, с която бе изцяло себе си, беше развеселена от идеята. Какъв беше протоколът за говорене на неодушевено парче скала?
Но другата част, която беше заета от богинята отговори спокойно.
— Идваме, свещен рубин. Води ни. — Големината и формата на богинята някак я бяха изпълнили така всецяло, че нямаше останало място за страх или несигурност.
Вен, който вървеше пред нея, се обърна назад колебливо, сякаш искаше да я попита нещо. Или да й налее малко здрав разум, доколкото го познаваше. Но тя присви очи предупредително и поклати глава, така че той отново започна да недоволства под носа си и продължи да върви.
Впримчена между атлантски воин, който искаше да се грижи за нея, и богиня, която искаше да я използва, Ерин се фокусира върху единственото нещо, което имаше значение: да намери „Сърцето на нереидата“, да освободи сестра си, да спаси Райли и бебето… и някак си да мине покрай неизвестен брой вампири и шейпшифтъри, за да го направи.
Тя призова Стихийна магия и се зарадва на незабавния й отговор. О, да, нямаше да има никакви проблеми да се справи.
Щабът на Светлинния кръг
Аларик обикаляше между сламениците на все още възстановяващите се шейпшифтъри в голямата стая на сградата. Джъстис и Вен досега трябваше да са осъществили връзка с него по някакъв начин. Нещо се беше объркало.
Куин можеше да е в опасност.
Куин можеше да е в опасност.
Той взе решение и излезе бързо от стаята, за да намери Кристоф, който междувременно пиеше кафе в кухнята и говореше с една от вещиците.