— Кристоф, може ли за минута.
Воинът се извини и незабавно последва Аларик в коридора.
— Налага се да тръгвам. Ти си отговорен за охраната на всички в сградата, докато се върна.
Кристоф наклони глава.
— Както желаеш, Аларик. Връщаш се в Атлантида ли?
По предпазливия израз на воина, Аларик предположи, че очите му излъчваха силата, която канализираше.
— Не. Отивам на Маунт Рейниър.
Вен подуши вълците още преди да ги види. В тъмния тунел се чуха стъпки, а миризмата на вълци се преплиташе с някаква по-силна и гъста. Той спря и протегна ръка на Ерин, без да е сигурен, че тя ще приеме успокоението. Беше облекчен, когато тя постави малката си длан в неговата, но пръстите й бяха леденостудени. Той погледна към нея и видя, че още по-голяма част от топлината й беше изчезнала, оставяйки очите й ледено сиво-сини. Почти същия цвят като силата, която беше канализирала, за да излекува Райли.
— Там ли си още, Ерин?
Тя бавно обърна поглед, за да срещне неговия, но той не можа да види нищо от нейната същност в очите й.
— Добре сме, Вен. Рубинът ме вика толкова силно. Вече сме почти там. — Гласът й все още беше различен… и някак неестествен. Но поне имаше нещо останало в гласа й от неговата Ерин.
Вен много пъти през вековете беше виждал Аларик да става мрачен и страшен, но жрецът винаги след това се завръщаше. Трябваше да вярва, че с Ерин ще бъде същото.
— Пристигнахме — каза тихо той. — От тук нататък играта започва. Готова ли си?
Устните й се извиха съблазнително в усмивка, която беше толкова секси, че щеше да го накара да избухне в пламъци, ако обстоятелствата бяха различни, но в момента само засили тревогите му.
— По-добрият въпрос, лорд Венджънс, е дали те са готови за нас.
Тигърът се изкашля и дълбокият, лаещ звук почти изкара двамата шейпшифтъри, които го охраняваха, извън кожите им от страх. Джъстис щеше да се засмее на вида им, ако не се преструваше все още, че е в безсъзнание. Нуждаеше се от нещо, което да разсее двамата, след като не разполагаше с меча си или с някое от оръжията които обикновено носеше по себе си, с изключение на кинжала, пъхнат в подметката на десния му ботуш. Трудно щеше да го стигне в сегашната си позиция, с лице надолу върху упоен тигър, който щеше да се събуди всеки момент.
Гледката на това как тигърът дъвче краката му вероятно щеше да е достатъчно разсейваща, но нямаше да е никак полезна за делото на Джъстис.
— Мисля, че тигърът се събужда — каза единият от охранителите. Глупавият. Джъстис разпозна гласа му. — Чудя се дали ще изяде пича. На бас, че ще се задави с цялата тази коса. Що за цвят на мъжка коса е синьото? На бас, че е някакъв гей.
Другият изсумтя.
— Ти си идиот. Освен това, виждаш гейове на всеки ъгъл. Човек ще си помисли, че има някаква конкретна причина да си хомофоб.
Глупавият стана войнствен.
— Какво означава това? Аз не съм гей! Аз съм мъжкар. Мъжкар за жени.
Започваше да става интересно. Джъстис се надяваше да започнат да си блъскат главите преди Джак да се събуди и да го превърне в атлантски валериан.
— О, само се шегувах. Успокой се, тъпако. Скучно ми е. Искам да видя какво правят там, не да вися тук с тези двамата. Няма начин дозата от „Специалния К“, който поеха да спре да действа скоро. Искаш ли да хвърлим един поглед?
Джъстис се опита да използва несъществуващите си сили за контрол на ума. Да, да, отивайте да гледате вампирското шоу. Оставете припадналият мъж и котенцето в безсъзнание.
— Няма начин, човече. Калгули ще си направи обици от топките ни, а аз съм някак си привързан към тях — каза глупакът.
— Ето отново, говориш за топки. Казвам ти… нее. Прекалено лесно е — каза онзи с малко повечето акъл в главата. — Виж, можем да се скрием зад издадената скала точно до входа. Ще сме достатъчно близо, за да проверяваме насам от време на време, но все пак ще виждаме действието.
— Ами…
Да, направете го, направете го, направете го.
— Добре. Но само за няколко минути, или поне докато не покажат някакви признаци за събуждане. Не мисля, че има достатъчно далечно място, където да се скриеш от вампир, когато е в лошо настроение.
Те започнаха да се отдалечават, като очевидно се опитваха да са безшумни. За шейпшифтъри бяха толкова тихи, колкото бивол, което поне даде на Джъстис голямо преимущество. Щеше да разбере, когато се връщаха насам.