Глава 31
Вен видя, че изражението върху лицето на Джъстис сигнализира за приближаването на нещо, което миришеше на вълк. Той стоеше малко в дясно от входа, извън погледа на всеки, който би се върнал в пещерата. Дори отскочи по-далеч и вдигна предупредително ръка към Ерин, за да остане отзад. Неочаквано онзи гръмотевичен звън се появи отново и лицето на Ерин доби замаян вид, но след миг тя се притисна назад към стената.
Вен обърна лице към приближаващите шейпшифтъри, така че имаше по-малко от частица от секундата, преди Джак да атакува Джъстис със зъби, нокти и яростна мощ.
Той не можеше да чуе ръмжащия звук от „Сърцето на нереидата“ или каквото издаваше този чудовищен шум, но съдейки по широко разтворените челюсти на тигъра, той определено издаде един такъв.
Вен знаеше, че трябва да дрогират или отровят Джак, за да го нокаутират. Това, което не знаеше обаче е, какъв ефект ще имат лекарствата върху свирепия човекотигър.
Не очакваше нищо добро.
Той вдигна меча си и се хвърли към първия шифтър, който влезе в помещението.
Животното се движеше доста бързо, което накара Вен да отстъпи няколко крачки назад. Преди да успее да издърпа меча си Ерин се отдръпна от относителната безопасност на сенките до стената и се насочи към ожесточената битка между атланта и тигъра.
— По дяволите, Ерин, отдръпни се назад — извика той към нея, но тя не можеше да чуе нищо друго, освен проклетия рубин. Планът беше прецакващо ясен до деветия кръг на ада и обратно. Имаше време колкото да види как Ерин обгърна енергиен щит около себе си, а после и втори около него. Той остави меча си и започна ръкопашен бой, като се приведе ниско напред и използва единия си крак, за да накара животното да изгуби равновесие. Мъжът падна тежко на земята, после изръмжа към Вен и започна да удължава муцуната си. Сега трябваше да се разправя с напълно преобразен върколак, а дори не беше пълнолуние. Преди да изгасне блестящата светлина на трансформацията, Вен извади кинжала си, изработен от сребро и орейхалк и го запрати от късо разстояние в целта си.
Нищо друго не помагаше за спирането на един върколак, както сребро в сърцето. Вен, обаче нямаше време да се наслади на победата си. Той се завъртя и скочи върху мелето от козина и синя коса на земята, от което се чуваше ръмжене и зъбене. Той успя да провре ръката си през раменете на огромния тигър и да го дръпне няколко сантиметра назад, за да могат зъбите му да се отдалечат достатъчно от гърлото на Джъстис.
След това синьокосият воин замахна сляпо, защото погледът му беше закрит от тигъра и заби юмрука си право в пулсиращата глава на Вен.
— Мамка му, опитвам се да ти помогна — извика той, надявайки се да бъде чут от шума на ревящата котка и кънтенето от звука на рубина.
— Спри да ме пребиваш.
— Вероятно ние можем да помогнем? — риторичният въпрос бе зададен от един весел глас, който с всяка изминала минута звучеше все по-малко като този на Ерин. Някак гласа преминаваше през шума от звука на рубина, който продължаваше да кънти своя призив.
Преди Вен да може да отговори, тя вече беше започнала да сътворява своята магия в отделни подобни на сфера щитове, които обърнаха трима им. След като магията бавно покри Вен и Джъстис и ги отдръпна на малко разстояние от тигъра, тя ги освободи.
После тя предвижи последният сферичен щит, с който покри разярената котка.
Ерин оформи в дланите си сфера, наведе се към нея и започна да й пее. Това беше тиха и нежна мелодия, съвсем различна от мощната енергия на песента, която Вен беше чул преди това. Беше нежна песен за изцеление и спокойствие, гоблен сътворен от майстор-тъкач и изтъкан от копринени нишки. Пулсиращият шум на рубина изчезна сякаш в отговор на песента.
Докато тя пееше нежно, в сферата забълбука сребърна мъгла и я изпълни изцяло. Накрая Вен можеше да види вътре само светкавици, обагрени в оранжево, бяло и черно. Песента й продължи по-малко от минута и когато тя се отдръпна от сферата, мъглата изчезна. Вътре в своя сферичен щит Джак се беше превърнал отново в човек и беше напълно гол. Както Вен забеляза, мъжът разтърси глава и втренчи поглед право в очите на Ерин, а после бавно кимна. Тя направи леко кръгово движение с ръка и сферата изчезна.
Джак се изправи и й се поклони.
— Задължен съм ти, Ерин Конърс. Опиатът ме беше хванал в капана на най-първичните инстинкти на моята животинска природа. Не бих искал да извърша нещо, за което после може би щях да съжалявам.