Шифтърите започнаха да се скупчват в кръг. Те не отстъпваха, но и вече не нападаха. Джъстис, Джак и Ерин застанаха от двете страни на Вен, така че четиримата образуваха солидна фронтова линия. Джак и Джъстис бяха въоръжени с оръжията от повалените шейпшифтъри, а Ерин държеше по една енергийна сфера във всяка от ръцете си.
— Не мога да се преобразя в тигър още известно време, но имам поразителни умения с ножа — каза Джак.
— По-малко приказки, повече убийства — отвърна му Джъстис.
— Сега те ще умрат — казаха Ерин и онази, за която Вен бе започнал да мисли като за другата в Ерин.
Той кимна.
— Сега те ще умрат.
След тези думи те тръгнаха към множеството, осъзнавайки безнадеждността на численото превъзходство, което имаха вампирите над тях, ако не се броеше факта, че изглежда имаха смъртоносно вбесена богиня на своя страна.
— Спрете! — чу се глас, който прокънтя с нечовешки леден тембър някъде над тях. Един вампир се спусна от въздуха надолу. Той беше най-старият от вида си, който някога Вен беше виждал, ако можеше да съди по белотата на кожата му.
— Бившият император Калигула, предполагам? — каза Вен провлачено.
— Веднъж император — завинаги император, атланте — насмешливо отвърна Калигула и после насочи погледа си към Ерин. — Най-накрая, Ерин Конърс. Ти си дори по-прекрасна от сестра си.
Повелителят на вампирите се изсмя и звукът от смеха му разтърси цялото помещение.
— Разбира се, тя изживя трудно десетилетие и се е позанемарила, както бихте казали вие човеците.
Вен вдигна меча си и пристъпи пред Ерин.
— С удоволствие ще ти създам малко трудности в атлантски стил, чудовище.
— Вен недей, той държи Диърдри — сподавено каза Ерин. В гласа й нямаше никаква следа от богинята и Вен се замисли къде ли е отишла.
— Да, така е — потвърди Калигула, като показа напълно издължените си зъби. — Искаш ли да видиш сестра си? Може да ти е леко ядосана затова, че си я оставила с мен през всичките тези години, но съм сигурен, че ти можеш да се справиш с това.
— Никога не съм знаела — изкрещя Ерин. — Мислех, че е мъртва. През всичките тези години си мислих, че всички те са мъртви. Мислех… — гласът й се изгуби в ридания.
Някъде над тях, се чу един нов глас, зловещо подобен на този на Ерин.
— Наистина ли не си знаела? През цялото това време, той ми казваше… аз повярвах…
— Да, ти ми повярва — каза Калигула и направи движение, наподобяващо танцова стъпки, докато все още се носеше във въздуха. — Не и в началото, дори не го направи и през първите години, но накрая започна да вярваш, че близките ти са те предали, за да спасят собствените си безполезни животи. Изпитвах истинска наслада от капитулацията ти пред лъжите ми.
Женският вампир се спусна от мястото си към тях. Когато се приближи Вен видя, че имаше същата коса като Ерин и известна прилика в лицето. Нямаше съмнение, че това е сестрата на Ерин, въпреки червения цвят на очите. Носеше дълга черна рокля, хлабаво завързана с парче въже и неприкритите емоции на лицето й сигурно бяха пронизали болезнено сърцето на Ерин.
— Диърдри, той те е излъгал — каза Ерин, а от очите й капеха сълзи. — Той уби всички тях, а мен ме остави да умра. Успях да стигна до сборището, но когато се възстанових от нараняванията си, ми казаха, че си мъртва.
Диърдри се опита да премине покрай Калигула, но той я улови за косата и я дръпна силно.
— Много трогателно, но аз не съм склонен да оставя коза си в техните ръце, ясен ли съм?
Той изтегли кинжала си и притисна острието във врата на Диърдри, докато на бялата й кожа не се появи тънка червена линия и кръвта не потече надолу по острието…
— Предлагам ти пазарлък, атланте. Даваш ми Ерин Конърс и аз убивам трима ви по изключително, изключително болезнен начин.
— Това изобщо не е пазарлък, кръвопиецо — изръмжа Джак. — Или си по добър в латинския, отколкото в английския, дори след толкова години?
— Ах, да, котенцето проговори — каза Калигула. — Ако предпочиташ латински, така да бъде. Позволи ми да ти представя ситуацията: аз държа сестрата на вещицата и ако атакувате потомството ми или моите шейпшифтъри, ще убия Диърдри. На твоята вещица не й пука за това изобщо, нали така Ерин? — Той отправи мазната си усмивка към нея. — Освен това аз държа и лидера на революционерите и моя генерал сега ще предприеме втората стъпка, за да направи кръвна връзка с нея — каза той, като посочи с ръка към Даниъл и Куин, която все още беше в безсъзнание. — Освен това, ти не можеш да направиш нищо и аз с удоволствие ще гледам как умираш. Бавно. Res ipsa loquitur.