— Трябва да тръгвам. Вещиците се прибират у дома. Ще почистя боклука вместо теб. — Той се наведе и грабна мъртвото тяло, което лежеше в краката им. — Грижи се за нея, ясно? Не сваляй гарда дори за миг. Той е прекалено силен.
Със свръхестествена скорост, така характерна за неживите, Даниъл се стрелна от земята към дърветата, като повдигна трупа и се изстреля във въздуха, както бе направил Вен по-рано.
— За кого в името на деветте кръга на ада говориш, по дяволите? — изкрещя Вен след него, защото вече му беше писнало до смърт от вампирите и техните полуистини и скрити заплахи.
Даниъл се обърна и погледна към Вен.
— О, възможно е той да идва от някакъв единадесети кръг на ада, атланте. Говоря за Калигула.
След като вампирът изчезна, Ерин се надигна и седна, като примигваше и придържаше главата си. Вен коленичи, за да я вдигне от земята, като неспирно шепнеше успокояващи звуци до копринената й коса и обещаваше с жестока решимост да я предпази. Това му беше работата. Нямаше нищо общо с начина, по който тялото му се стягаше, когато бе близо до нея.
Да бе. Как не.
Той видя как по алеята отби лъскава лимузина и три жени, облечени в дълги копринени роби, слязоха и изблъскаха шофьора, забързани към Вен. Воинът се напрегна, но една от тях, която имаше дълга червена коса започна да пее монотонно и той усети силния натиск на магията й върху кожата си, преди тя да е произнесла повече от три думи. Ерин се усмихна на новодошлите, така че Вен донякъде се отпусна.
— Хей, аз съм приятел. Не ме превръщайте в крастава жаба. Аз съм Вен от Атлантида и трябва да поговорим.
Ерин вдигна глава от рамото му и каза с немощен дъх:
— Вярно е, Дженай — тя го погледна със своите огромни сини очи, — той може би току-що спаси живота ми.
Трите жени започнаха да говорят едновременно.
— Какво?
— Кой…
— Ти…
И тогава червенокосата ги прекъсна.
— Вътре. Ще обсъдим това вътре.
Вещиците се отправиха към вратата и Вен ги последва.
— Добре ли си? — попита той Ерин и ръцете му се стегнаха около нея. — Наистина ли си добре? Как е главата ти? Какво ти причини тази гадна светлина?
Тя отпусна глава на рамото му, сякаш бе прекалено тежка и врата й не можеше да я държи.
— Мисля, че съм добре. Вен, това беше черна магия. Кехлибарът ми пееше за мен. Те ме откъснаха от собствената ми сила. Тази вещица трябва да е била по-могъща от всяка друга, която познавам с изключение на тях трите. — Тя посочи вещиците, които влизаха в сградата пред тях.
— Да, е, имаме още по-големи проблеми — каза той, понижавайки гласа си до шепот, така че само тя да може да го чуе. — Познато ли ти е името Калигула?
Тя ахна и пръстите й конвулсивно се вкопчиха в раменете му. Ерин бавно извърна очи, за да огледа лицето му. Той никога не бе виждал толкова бледа кожа върху живо същество. Но тя изрече само две кратки думи:
— Не отново!
Небето над Пюджет Саунд
Вен се трансформира обратно във физическата си форма секунди преди тялото му да се забие с главата напред в ледената вода. Сила, далеч по-стара от тази на Атлантида, бе създала магията на портала, който щеше да го отведе у дома, за да намери Аларик. И някои отговори.
Самият Посейдон знаеше, че отговорите са недостатъчни, помисли си Вен. Ерин го бе помолила да не разкрива на никого името на Калигула, докато тя успее да му обясни някои неща. От погледа в очите й в онзи момент, той имаше усещането, че това е наистина много лоша история.
Главните вещици или каквото бяха там, му се заклеха, че сградата е защитена от вековна магия и че за Ерин ще бъде безопасно да остане през нощта.
Вен беше на косъм да поиска демонстрация, преди да се съгласи, но му направи впечатление, че Ерин бе на път да припадне, както си стоеше на мястото. Затова трябваше да го направи, иначе онази страшната, Беренис или нещо подобно, щеше да изстреля някаква гадна магия към него от вълшебната си пръчка, която пазеше в ъгъла.
В края на краищата го убедиха, че тя наистина ще е в безопасност. Той поиска и получи обещание, че тя няма да прекрачва прага на вратата, докато не успеят да поговорят и си тръгна. Сега Вен трябваше да се прибере и да докладва. Може би и да разбере какъв сложен заговор са намислили вампирите този път. Да събере момчетата и да срита няколко вампирски задника.
Той се гмурна по-надолу и по-надълбоко, мръщейки се на неудобството от това, че му се налага да минава през маса от истинска вода по пътя към родината си. Никой, с изключение на Аларик, не можеше да призовава портала от сушата. Той се спусна рязко в мрака на ледените води, като си пожела вълните бушуващи около него да му помогнат да избяга от остатъчния ужас, който бе изпитал, когато Ерин бе паднала на земята. Това не можеше да е чувство. Той не изпитваше чувства. Прекрасната малка вещица трябва да му е направила някакво странно музикално заклинание.