— Какво, по дяволите, означава това? — изръмжа Джак.
— Нещата говорят сами за себе си — отвърна Вен.
Диърдри все още висеше с хваната в юмрука на Калигула коса и се смееше високо и пронизително.
— Понякога нещата пеят сами за себе си — каза тя. После разпра горната част на роклята си на две, откривайки гърдите си и скрития отдолу вързоп, който хвърли по посока на Ерин.
— Вземи това малка сестричке и се присъедини към мен в дуета.
Вен улови вързопа във въздуха, докато падаше към тях, но беше неподготвен за неговата тежест и за малко не го изпусна. Заедно с Ерин разкъсаха плата, който скриваше яркочервеното сияние на залязващата над вълните светлина. Рубинът беше във формата на огромно сърце и беше с големината на главата на Вен.
— Какво е това? — изкрещя Калигула. — Какво й даде? — Той зашлеви Диърдри толкова силно през лицето, че кръвта бликна от устната й, но тя само му се изсмя.
— Ти, суетен глупако! — Тя изплю кръвта от устата си и се изсмя отново. — Наистина ли мислеше, че можеш да ме смажеш?
Ерин притисна рубина до гърдите си и затвори очи. Когато ги отвори, богинята се беше върнала. Тя вдигна очи нагоре и преплете погледа си с този на сестра си.
— Сега ще пеем.
Когато двете сестри запяха като една и рубина поде заедно с тях, като присъедини своя бас към тяхното ясно сопрано. Симфония от чиста енергия и светлина обля пещерата, осветявайки и най-тъмните ъгли. Тя освети като с прожектори вампирите и шифтърите, които се свиха разтреперани по ъглите.
Калигула изпищя и пусна Диърдри, за да запуши с ръце ушите си, когато песента на рубина затанцува и се уви около него, изпълвайки го с чиста и невинна червена светлина, която беше в ярък контраст с гниещото в него зло.
Песента на рубина улови древния вампир в един затвор от кристално сияние, изградено изцяло от светлина и музика. Калигула неуспешно се блъскаше в трептящите стени, осъзнавайки че не може да избяга. Музиката заглушаваше звука на неговите крясъци, но разтворената му уста и опънатите жили на врата му говореха ясно за неговия плен. Вълна от ожесточена радост премина през Вен при тази гледка.
Диърдри се спусна на земята точно пред Ерин и двете се прегърнаха. Отдръпвайки се малко назад, Ерин без усилие издигна щит над двете им и се обърна към Вен:
— В безопасност съм, воине мой. Вече спокойно можеш да ме оставиш.
— Стой в безопасност! — отвърна той пламенно. — Остани зад този щит, независимо какво ще се случи.
Тя кимна и после прегърна сестра си отново и двете се обърнаха към Калигула, който продължаваше да стои в капан. Успокоен, Вен вдигна меча си и погледна към своите братя по оръжие.
— Сега!
Той, Джак и Джъстис тръгнаха напред към множеството стенещи и ревящи вампири и шифтъри. Въпреки всичко те не бяха твърде зашеметени, за да отстъпят и битката тепърва предстоеше. Посичайки всичко, което се изправеше пред него, Вен си проправи път към мястото където Даниъл стоеше наведен над Куин.
Но закъсня. Докато забиваше сребърното острие на кинжала си в сърцето на напълно трансформиран върколак, той видя как Даниъл вдига китката си и прави разрез през нея и как след това я притиска към разтворените устни на Куин.
— Не! — Вен се хвърли към него, но отново закъсня. Куин вече бе повдигнала глава и бе сграбчила с две ръце китката на Даниъл, докато пиеше от вената му.
Предателското копеле беше завършило кръвната връзка помежду им и по този начин се бе свързал с Куин завинаги и щеше да има власт над нея. Вен вдигна меча си, когато си спомни един решаващ факт. Кръвната връзка се прекъсваше със смъртта на вампира, който я създаваше.
— Ще изпитам истинско удоволствие да изтръгна сърцето от гърдите ти — изръмжа той.
Даниъл вдигна глава, а в очите му се четеше неописуема умора.
— Тя умираше, Вен. Беше слаба от предната битка и изцелението, а аз трябваше да взема твърде много кръв от нея. Ако не бях осъществил преливането, щеше да умре, защото наоколо няма никакви болници.
Вен видя истината в очите на вампира и бавно отпусна меча си. Куин най-накрая пусна китката на Даниъл и погледна към Вен. На устните й блестяха мънички капчици кръв.