— Дадено — каза Анубиса.
— Не — извика Калигула. — Господарке, вие отнехте домашния ми любимец. Най-малкото, което можете да направите в благоволението си, е да ми оставите сестра й.
Анубиса наклони главата си, сякаш размишляваше, а след това се наведе, за да вземе „Сърцето на нереидата“.
— Не трябва да забравям новото си бижу — каза тя на Ерин и после се обърна към Калигула:
— О, имаш право, предполагам. Много добре, може да я имаш.
Вен изрева своето неподчинение и се хвърли напред към Калигула, като разсичаше и пронизваше шейпшифтърите и вампирите, които се осмеляваха да се изпречват на пътя му и да се опитват да го възпрат.
— Няма да я имаш!
Анубиса опря кинжала си до гърлото на Ерин.
— Вен! — извика тя с древния си глас. — Спри сега или тя умира в този момент.
Вен се препъна и спря, а лицето му бе изкривено от отчаяние. Той се вгледа право в очите на Ерин и тя едва долови звъненето на рубина през плена на Анубиса. Тогава някак си чу гласа на Вен в ума си.
Обичам те, Ерин. Ще те обичам цяла вечност. Без значение какво ще трябва да изтърпиш, помни това и ме чакай.
Подигравателният глас на Анубиса разсече стаята.
— Нямаш преимущество, атланте. Държа живота на възлюбената ти в ръцете си.
Вен вдигна меча си и всички в близост до него отстъпиха, но той обърна върха на острието и го притисна към собственото си сърце.
— Все още държа живота в ръцете си. Ако наистина искаш доброволната ми служба, освободи я и се закълни, че ще бъде в безопасност. Или ще пронижа сърцето си с този меч и няма да можеш да постигнеш своята цел.
Анубиса се разсмя, но звукът беше колеблив.
— Не би направил това, защото знаеш, че твоята певица на скъпоценни камъни ще преживее хиляди пъти смъртта от ръката ми, ако го сториш.
Той вдигна рамене и само Ерин знаеше какво му коства това движение. Тя почувства как болката му обгаря собственото й сърце.
— Ако не го направя, ти ще я дадеш на Калигула. Няма да има разлика, в крайна сметка.
Богинята изсъска, но отдръпна кинжала от шията на Ерин. Минаха няколко дълги мига преди най-сетне тя да кимне.
— Добре. Какво е тя за мен, така или иначе? Калигула, забранявам ти да се доближаваш отново до тази жена.
Калигула започна да вие и тя го ритна в лицето, карайки главата на вампира да се отметне назад.
— Никога повече не ме предизвиквай или ще ти се иска да се разходиш под слънцето за почивка от моето наказание — изръмжа тя.
Вен пусна меча си и той издрънча на пода. Кинжалите и двата му пистолета го последваха.
— Никога не използвам проклетите пушки — каза той, принуждавайки се да се усмихне, докато гледаше Ерин през цялото време. — Не знам защо си правих труда, дори и със сребърни куршуми.
Тя знаеше, че той й изпраща съобщение, за това да вземе оръжията, след като той си отиде с Анубиса, но тя беше твърде съкрушена, за да я интересува. Когато той излезеше от пещерата с вампирката, всички които някога бе обичала, щяха да са си отишли от нея.
Вече не я плашеше да се присъедини към тях в смъртта.
Анубиса застана плавно отстрани до Вен и се загледа в него с ненаситна похот.
— Доброволно ли приемаш службата си, лорд Венджънс, кръвен роднина на Конлан?
Саркастичният глас на Джъстис се намеси преди Вен да успее да отговори:
— Разбира се, че не, зла кучко. Държиш приятелката му като гаранция. Той няма избор.
Анубиса се завъртя, точно когато Джъстис скочи от същата изпъкнала скала, от която Вен, се готвеше да атакува. Тя се приближи с една крачка до него и наклони глава, а след това вдиша дълбоко.
— Миришеш като…
— Мириша като кръвен роднина на Конлан и Венджънс — каза Джъстис и на лицето му проблесна мрачна усмивка. — Аз съм техен брат и предлагам себе си вместо него.
Глава 34
Вен се вгледа в Джъстис, след като той изрече нелепото си твърдение.
— Не прави това идиот такъв! Очаквам от теб да спасиш Ерин, заради мен.
Джъстис се изсмя.
— Мислиш си, че лъжа, нали? Скъпоценните разглезени принцове никога не са си представяли, че баща им може да върши разни мръсотии с някой друг, освен майка им. Някой, който дори не е от вашия вид!
Анубиса се вгледа в Джъстис и в очите й се появи разбиране.
— Значи съвкуплението, което натрапих на бащата на Конлан е дало плод? О, това е толкова възхитително.