— Аха, е, този възхитителен плод ще започне да убива всички наред, благодарение на проклятието, надвиснало над задника ми, ако не ме разкараш от тук — горчиво каза той. — Искаш някой да дойде с теб доброволно? Повярвай ми, след столетия, прекарани в изпълняване на заповедите на братята ми, с тяхното надуто чувство за надмощие, породено от това, че са кралски наследници, аз съм повече от готов да пробвам другата страна.
Вен поклати глава, опитвайки се да не вярва на това, макар всички негови сетива да му казваха, че е истина.
— Защо? Защо не говори с Аларик да намери някакъв начин да вдигне проклятието?
— Да не мислиш, че не съм се опитвал? Нямаше никакъв начин да го направя, без да му кажа истината за раждането ми, а това щеше да доведе до необходимост да го убия. Или най-малкото до това да умра, докато се опитвам да го сторя.
Джъстис прибра меча си и се запъти към Анубиса.
— Вземи мен вместо него. Доброволно подчинение — той й се усмихна мрачно и се приближи до нея толкова бързо, че Вен едва видя движенията му, когато се наведе и я целуна. От това, което той успяваше да види, целувката не беше нежна. Приличаше повече на целувка за наказание — изискваща, брутална и обсебваща. И продължи доста дълго.
Когато Джъстис най-накрая вдигна глава, очите на Анубиса от искрящо червени бяха станали черни и тя изглеждаше замаяна. Богинята, чиито устни бяха подути от целувката му, се вгледа в Джъстис и най-накрая проговори:
— Никой мъж не ме е целувал доброволно повече от пет хиляди години — каза тя толкова тихо, че Вен едва чу думите й. — Приемам предложението ви лорд Джъстис, кръвен сродник на Конлан и Венджънс.
— Не! — Вен се наведе да вземе меча си и се втурна към тях, но тя се изстреля към тавана, хванала здраво Джъстис. Докато се издигаха синьокосият воин я целуна отново и успя да избута рубина от ръцете й. Тя сграбчи раменете му без дори да забележи. Джъстис вдигна глава и когато погледна надолу към Вен устните му оформиха една-единствена дума:
— Братко.
След това отново сведе глава към богинята на вампирите и двамата изчезнаха.
Вен хвана рубина, преди да падне на каменния под и се затича към Ерин. Най-после освободена от плена на Анубиса, тя падна на колене над тялото на сестра си, която изглежда преживяваше окончателната си смърт. Ерин ридаеше толкова силно, че тялото й се тресеше от силата на стоновете й и докато той я наблюдаваше, тя призова сила и изстреля енергийна светкавица към Калигула, която го размаза срещу каменна колона.
Щом Вен я достигна, тя вдигна глава и го погледна. Лицето й бе обляно от сълзи, а очите й бяха озарени от древната сила на скъпоценните камъни.
— Сега ще ги избием всички — каза тя и се изправи.
Воинът й подаде рубина и се съгласи:
— Ще ги избием.
Щом тя запя, вампирите започнаха да избухват последователно. Шифтърите не се повлияха от песента й, така че Вен се нахвърли върху тях с убийствена ярост, покосявайки ги със сребърните си кинжали. Той се завъртеше настървено, за да унищожи по двама-трима от тях наведнъж и викаше свирепи бойни викове:
— За Атлантида! — изкрещя той. — За лорд Джъстис! За брат ми!
Навсякъде около него експлодираха вампири и умираха шифтъри, докато накрая не остана заобиколен единствено от мъртви и умиращи тела. Целият покрит с кръв, той продължаваше да вилнее и напада, да реве измъчено, докато тишината не се просмука през обезумялата му ярост.
Той се завъртя в пълен кръг и осъзна, че стои в центъра на пещерата, а около него вече няма нищо живо.
Ерин стоеше гордо изправена и искреше толкова ярко със сребристо-синя светлина, че той трябваше да присвие очи, за да я види. Диърдри все още лежеше в краката й, а самият Калигула бе коленичил пред нея.
Вен хукна към певицата на скъпоценни камъни с мисълта да я предпази от вампира, но тя го спря, вдигайки ръка.
— Аз трябва да го направя — настоя двойствен глас, който не бе изцяло неин.
Той спря бавно и извади кинжал, разпознавайки нуждата й от отмъщение, но не желаейки душата й да страда, заради още една смърт.
— Осъждам те на окончателна смърт, Калигула от Рим. Заради хилядите невинни, които си убил през годините. Заради ужасните зверства. Заради злокобното удовлетворение, което си изпитвал, докато си погубвал живота им.
Тя вдигна ръце и над тях се оформиха сфери от искряща светлина с големината на баскетболни топки, а Калигула се сви пред нея.