— Сестра ти е мъртва — подигра й се той предизвикателно за последен път. — Може да живееш със знанието, че след като я превърнах в нежива, съм я изнасилвал хиляди пъти, по хиляди различни начини.
— Ти можеш да умреш със знанието, че Диърдри ще продължи да живее — отвърна Ерин. След това рязко свали ръце и сферите полетяха между тях, разбивайки се в гърдите на Калигула в същия момент, в който кинжала на Вен полетя и се заби точно в черното сърце на вампира.
Калигула извика като прокълнат, какъвто той със сигурност беше, докато Вен наблюдаваше как злодеят се превръща в пепел и от устата, очите и носа му излизат сини пламъци преди най-накрая да експлодира.
Вен сложи ръка около кръста на Ерин и я издърпа настрана от разпадащия се вампир, но тя хвърли щит над тях и нищо от киселинната слуз не докосна тях или тялото на сестра й.
— Тя наистина ли е жива? — попита Вен.
Изведнъж Ерин залитна и всичката й мощ, и каквато и да е било следа от богинята в нея, изчезна. Вен хвана нея и рубина преди тя да падне на земята.
— Не е напълно мъртва, но е толкова близо до смъртта, че едва ли има някакво значение — каза Ерин, ридаейки. — Искам да остана с нея до края, Вен.
Преди Вен да може да отговори ги прекъсна изморен глас.
— Това може да не е необходимо.
Вен вдигна глава, за да види Даниъл, който бавно се приближаваше към тях.
— Аз мога да й помогна, Ерин. От това, което чух, ти трябва да занесеш този рубин обратно в Атлантида.
Вен вдигна меча си.
— Сякаш някога ще ти се доверя отново, предателски…
Ерин докосна крака му.
— Вен, той казва истината. Рубинът щеше да ме предупреди, ако намеренията му бяха лоши.
Той се поколеба. Не желаеше да се доверява отново на Даниъл, но бе наясно с необходимостта да се завърнат бързо в Атлантида, затова накрая кимна.
— Добре. Но ние ще се върнем, за да проверим как е тя. Ако е…
— Знам, воине — каза Даниъл, спускайки се на земята, за да вдигне главата на Диърдри в скута си. — Знам. Сега вървете.
Ерин целуна за последно челото на сестра си и се изправи, здраво хванала „Сърцето на нереидата“.
— Сега, Вен. Нещо ми казва, че трябва да тръгнем веднага.
При думите й в пещерата се завъртя леден вихър и Вен се усмихна.
— Страхотно време избра, за да се появиш, Аларик. Не искаше да си изцапаш ръцете, а?
Жрецът се появи пред тях и повдигна вежда. Лицето му бе бледо и изопнато и изглеждаше сякаш се бе състарил с векове за последните няколко дни.
— Правя, каквото е по силите ми, лорд Венджънс. Бих ли могъл да ви заинтригувам с един портал към Атлантида?
— Това е най-добрата идея, която си имал от доста време насам — каза Вен. — Но първо трябва да излекуваме един тигър.
Той заведе Аларик до мястото, на което лежеше Джак. Той бе сериозно ранен, но все още дишаше, въпреки безбройните си рани от нокти и зъби, през които изтичаше кръвта му. Аларик коленичи и задържа ръце над тялото на Джак, и очите на шифтъра се отвориха мигновено, докато целебната синьо-зелена светлина блестеше над тялото му, оставяйки здрава кожа, там където до преди миг бяха раните му.
Джак се изправи до седнало положение и хвана глава в ръцете си.
— Защо имам чувството, че съм изпуснал нещо?
Вен протегна ръка, за да му помогне да се изправи на крака.
— Изпусна доста. Даниъл ще те информира. Разбери какво е направил с Куин.
Джак оголи зъби.
— Той е сторил нещо на Куин?
— Това е дълга история, а ние трябва да вървим.
Вен се върна при Ерин, вдигна я заедно с рубина на ръце и хвърли един последен поглед към Даниъл. Аларик призова магията си и портала се появи. Те пристъпиха в излъчващия светлина овал, който щеше да ги заведе у дома.
— У дома, Ерин — прошепна й той, докато очите й се затваряха. — Отиваме у дома.
Глава 35
Атлантида, Храмът на нереидите
Ерин и Вен стояха с вплетени ръце и наблюдаваха как Райли спи. Здравият цвят се бе завърнал на страните й веднага щом Ерин запя заедно със „Сърцето на нереидата“, песен за изцелението на бъдещата кралица и бебето й. През последните няколко дни Райли прекара по-голямата част от времето в почивка. Хранеше се с питателна храна и после отново си почиваше, като недоволстваше малко при постоянните грижи на девиците от храма.