— Значи ти си нечестен. Добави го към списъка. Няма да се измъкнеш толкова лесно от това да се ожениш за мен.
Лицето на Вен се озари от безумно щастие.
— Стана доста дълъг списък, моя обичана, певице на скъпоценни камъни и вещице. Ще ни отнеме цял живот да го напишем.
— Обичам те и започнах да чувствам Атлантида като свой дом. Така че цял живот ми звучи доста добре — каза тя замечтано и в този миг устните му й попречиха да каже каквото и да било друго за доста дълго време. Когато той най-после вдигна глава, тя се усмихна и осъзна, че е била права. Най-после си бе у дома. Бъдещето можеше да вещае мрак, но Вен щеше да бъде нейната светлина.
Атлантида се бе пробудила и възродила.