Контрол. Хладнокръвие. Увереност. Мотото му за почти половин хилядолетие изведнъж бе в опасност от вида на една дребна жена, скърбяща за загубата на баща си.
Как успяваше да изглежда толкова дяволски секси в дънки, ботуши и пуловер? При това огромен, дебел пуловер, скриващ извивките, които бе видял в онова копринено нещо, което носеше предната вечер. Но бледосинята вълна и небесносините й очи — и всичката тази руса коса, дори и вързана на опашка — ох! По дяволите! Беше загазил сериозно.
Само това, че се съгласи да остави Алексий и Денал да я пазят по време на краткото й пътуване до тук тази сутрин, вместо да го направи самият той, почти го бе накарало да изръмжи като ранена мечка срещу лишения от чувства воин и хлапака. Те имаха право. Той се нуждаеше поне от един час сън. Но логиката нямаше нищо общо с ожесточената и растяща нужда да защитава Ерин. Да я защитава лично. По дяволите, може би кафето щеше да помогне.
Най-накрая той стигна до огромната кухня в края на коридора, чиито размери бяха като на ресторантска и въздъхна облекчено. Спасението бе в тълпата. Без да обръща внимание на любопитните погледи на тримата воини, които чакаха там, за да се запознаят с Ерин, той се запъти към червената маса в центъра на стаята и остави подноса с повече сила от необходимото. Кафето се плисна през отвора на чашите и се разля по масата, извиквайки мрачни метафори в ума на Вен как неговия контрол се бе разбил заради обаянието на една вещица.
Хич те няма в метафорите.
— Вен? — гласът на Ерин долетя от входа, където тя се бе заковала на място и се взираше в Денал, Джъстис и Алексий.
— Ела, Ерин трябва да те запозная с Тримата Студжис. Лари, Мо и Кърли — каза той, вземайки ризата си от облегалката на стола и я облече. След това взе една от чашите от подноса, избърса я със салфетка и отпи голяма глътка.
— Кои? — попита Денал с объркано изражение. По дяволите, той изглеждаше така през повечето време. Особено щом ставаше въпрос за поп културата. Наистина трябваше да остави момчето намира.
— Имам три букви за теб Денал. ДВД. Никога не е късно да се образоваш за истинската класическата телевизия. — Вен се върна обратно до вратата, където Ерин все още стоеше с широко отворени очи и внимателно взе торбата със сладкишите от нея. — Ерин, малко по-официално, мога ли да ти представя трима от моите другари, воини: Джъстис, със синята коса; Алексий, който се е облегнал на стената; и Денал, най-младият сред нас. И тримата служат на Посейдон в защита на човечеството, както и аз.
Ерин обърна красивите си сини очи към Джъстис, който бе най-близо до нея и Вен се пребори с нуждата да застане между тях, докато мускулите в тялото му се стегнаха в готовност за бой. Поради някаква причина той не искаше Ерин да гледа Джъстис.
Уау! Трябва да разбера какво става тук.
Без да осъзнава, че Вен напълно откачаше до нея, Ерин кимна на всеки от тримата воини.
— Аз съм Ерин Конърс. За мен е чест да се запозная с вас.
Ерин се опита да не стои там и да зяпа като риба на сухо, но беше доста трудно. Никога през живота си не бе попадала в стая с толкова много тестостерон. Всички воини бяха почти два метра високи и носеха оръжие, достатъчно за цяла армия. Да не споменаваме, че всички бяха невероятно красиви мъже. Тя предположи, че Атлантида сигурно е като подводен рай за жените. Но като се има предвид как изглеждаха мъжете, жените сигурно бяха високи и слаби като супермодели. Тази мисъл накара раменете й да увиснат леко, когато се замисли, че тя не бе нито слаба, нито висока и изобщо не приличаше на супермодел.
Ерин се усмихна колебливо на Джъстис. „Синя“, бе прекалено слаба дума да опише богатия морски цвят на дългата му коса. Тъмносини, небесносини, кралскосини и дори няколко синьо-лилави кичура проблясваха под силната светлина в кухнята. Когато тя влезе, той стоеше до далечната стена и сплиташе косата си и докато го наблюдаваше, воинът върза края с кожена връв, пристъпи към нея и се поклони. Декорацията и гравюрата върху дръжката на меча на гърба му изглеждаше изтрита, сякаш я бе използвал дълго и това отново й напомни за нейната мисия. Сякаш някога можеше да я забрави.
— На вашите услуги, лейди Ерин, поне докато имаме еднакви цели — каза той толкова любезно, че й отне известно време да разбере, че това не бе точно безусловна подкрепа.
— Благодаря, предполагам — каза тя иронично. Забеляза проблясък на изненада, а след това и веселие в очите му, преди да го прикрие отново с безизразно изражение. — За мен се отнася същото. От това, което са ни разказвали Куин и Джак за Воините на Посейдон, вие вършите доста добра работа.