Тя протегна ръка, за да се здрависа с него и почти изскочи от кожата си, когато кехлибарът на средния й пръст издаде нехармоничен звук в ума й. Звук, който тя не бе чувала никога преди това. Кехлибарът я предпазваше, ако я заплашваше черна магия и я зовеше с диви, шумни песни, когато наоколо имаше вампири или някой друг, който владееше черна или смъртоносна магия. Но това не беше тази песен. Не бе нищо подобно на предупреждението от предишната вечер, но беше… нещо.
Нещо свръхестествено. Тя отстъпи назад от Джъстис и изпрати съвсем лек поток от сила към него, за да се опита да разбере, какво бе той. Но нещо в него сякаш разсече магията й на две. В очите му, за един дълъг миг, гореше сила и още нещо. Нещо смъртоносно.
— Ти си атлант, нали, Джъстис?
Той повдигна вежда и крайчетата на устата му се извиха в подигравателна усмивка.
— Колкото самия Посейдон. Май си много любопитна, а?
— Куин е говорила истината, милейди — каза Денал, привличайки вниманието й от Джъстис, но не и преди да реши да държи синьокосия воин под око от безопасно разстояние. — За нас ще бъде чест да ви помогнем в борбата срещу тъмните сили.
Денал също се поклони, но добави и жест с ръка. Извади два кинжала от ножниците, прикрепени към масивните му бедра и ги кръстоса пред гърдите си, докато се покланяше. Докато връщаше кинжалите обратно в ножниците им, той се ухили насреща й и тя разбра, защо Вен го бе нарекъл най-младия. Ерин изпита налудничава нужда да разроши косата му.
— Да не би в торбата, която носиш, да има сладкиши? — каза той, с изражение на обнадеждено кученце.
Тя се разсмя и му подаде торбата.
— Има различни видове, но донесох само четири латета, съжалявам. Не знаех, че Вен има компания.
Докато той взе торбата и се разрови вътре, Алексий пристъпи напред, застана пред нея със сериозно изражение и кимна. Къдравата му златисторуса коса й напомни на някоя филмова звезда, чието име не можеше да се сети. Но тогава той вдигна глава и я погледна, и опасността в златистите му очи й напомни за най-свирепия хищник.
Тя погледна неволно към Вен — е, може би не за най-свирепия хищник. Тигри и лъвове, и атланти, о, боже!
— Присъствието ви е чест за нас, певице на скъпоценни камъни — каза Алексий с нисък и боботещ глас. — Ще направим всичко по силите ни, за да ви помогнем в унищожаването на онзи отвратителен тиранин Калигула.
Тя премигна при официалното му изказване, но преди да отвърне, Джъстис се разсмя.
— Не обръщай внимание на Алексий и Денал, те винаги говорят официално в присъствието на някоя забележителна красавица.
— Или при наличието на наистина страхотни сладкиши — отвърна Денал и после набута половин кроасан в устата си.
Алексий обърна глава към Джъстис с присвити очи и Ерин зърна ужасяващия белег от едната страна на лицето му.
— О, милостива Богиньо — прошепна тя. — Кое нечестиво същество може да причини подобно нещо на живо създание?
Алексий се обърна и тръгна към най-отдалечената от нея стена.
— Най-нечистивото от всички, милейди — каза той и наведе глава, така че косата да се спусне пред лицето му. — Анубиса, вампирската богиня на хаоса и нощта.
Вен подаде една от чашите с кафе на Алексий и се обърна към Ерин.
— Анубиса и Калигула бяха големи дружки, преди да я унищожим. Ние имаме основателни причини да мразим Калигула, Ерин. Много пъти сме се натъквали на него през последните две хиляди години, но по някакъв начин той винаги успяваше да се измъкне, като жертваше слугите от кръвното си потомство.
Както винаги дори само споменаването на името му, забиваше стоманени шипове в слепоочията й.
— Никой не желае окончателната му смърт повече от мен, Вен. Особено като се има предвид това, което научих снощи.
— Да, аз също научих някои неща. Най-важното от които е, че Калигула по някаква причина, е по следите ти. — Вен я информира за това, което Даниъл му бе разказал. — Някаква идея, защо? Или кои може да са тези вещици?
Полазиха я студени тръпки при мисълта, че Калигула я иска.
— Може да иска да си има пълен комплект — каза тя горчиво.
Вен издърпа един стол за нея и й подаде чаша с кафе.
— Изглеждаш така, сякаш някой по-силен вятър може да те отнесе, Ерин. Седни, пийни малко кафе и ни разкажи. Преди малко спомена някаква трагедия? — Съчувствието в гласа му почти разби защитата, която бе изградила срещу тъгата. Срещу болката.