— Не сега, Вен, няма време, трябва да намалим силата на ударната вълна — каза тя и продължи да пее с ръце, вдигнати във въздуха. За един кратък, спиращ сърцето миг, той видя видение на една друга Ерин, наложено върху нея. Във видението му тя стоеше в любимата му градина в двореца, окъпана от мека сребриста светлина и облечена в синя копринена роба.
Той премигна и се осъзна.
— Виж, Ерин, освен ако нямаш някоя магия, с която да накараш бомбата да изчезне, ще те изкарам навън — извика й той.
След това се обърна да провери таймера на бомбата. Мигащите червени цифри продължаваха да вървят надолу — секундите, наистина ли минаваха толкова бързо?
… 12, 11, 10, 9…
Магическият щит, който го задържаше, се разпръсна достатъчно, за да може да се освободи. Вен се опита, но все още не успяваше да я достигне, затова извика на Денал, Джъстис и Алексий. Не обърнаха никакво внимание на виковете му: „Излизайте… излизайте… БЯГАЙТЕ“. Вместо това, тримата създадоха атлантски щит между бомбата и Ерин.
Тя махна с ръка, без да спира да пее и тримата воини полетяха назад далеч от бомбата и се удариха в стените.
— Да, бягайте, излезте навън, това е прекрасна идея — измърмори тя, а след това продължи да пее.
Вече бе твърде късно и дори да не можеше да стигне до нея, в името на Посейдон, нямаше начин да я остави, дори да трябваше да умрат заедно. Той призова силите си и се превърна в мъгла, надявайки се че ще може да премине през щита в тази си форма. Получи се и той премина над главата й и след това се трансформира отново в човешки облик между Ерин и бомбата, като изстреля вода докато се трансформираше. Макар да знаеше, че е безполезно, той тласна силата на водата към бомбата.
Едва забеляза, когато Джъстис застана до него и добави своята сила… виждаше само тези проклети премигващи цифри. Заедно, те изхвърлиха потоп върху бомбата… измокриха я, наводниха я… без никакъв ефект.
… 6…
Песента на Ерин стана по-силна и около издигнатите й ръце се оформи сребърно сияние. Но бе твърде късно. Твърде късно.
… 4…
Джъстис падна на земята и покри главата си в безсмислен опит да се предпази. В същия миг Ерин изпъна ръце напред и сноп сребриста светлина се спусна от ръцете й към бомбата… покривайки я изцяло, запечатвайки цилиндър около нея… но бе твърде късно, твърде късно.
Джъстис измърмори нещо като:
— По дяволите, искам да кажа на Конлан и Вен някои неща, преди да умра…
Но звука от туптенето на сърцето на Вен заглуши останалите думи.
… 2, 1, 0.
Ослепителната светлина от експлозията почти изгори ретините на Вен, той можеше да усети как пода и стените се тресат, сякаш имаше земетресение. Разтърка очи и се загледа в щита, който все още светеше над и около топлината и светлината, и по някакъв начин… невъзможно, но задържаше експлозията.
Вен наблюдаваше с отворена уста, как отломки от взрива се блъскаха в магическата преграда на Ерин и падаха безвредни на земята. Той откъсна поглед от тях и се загледа в Ерин, която стоеше и трепереше. Лицето й бе измъчено и бледо, а ръцете й все още бяха протегнати напред. Докато той се протягаше към нея, тя отпусна ръце до тялото си.
— Това бе малко по-силно, отколкото очаквах — прошепна тя и рухна в ръцете му. Вен я изправи и я задържа в обятията си, докато и двамата трепереха, а той ругаеше яростно на атлантски.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Алексий и се наведе да види останките от бомбата и огромната дупка в пода на Вен.
— Не знаех, че вещиците могат да правят подобни неща — каза Денал с широко отворени очи.
— Тя е по-силна от всяка друга вещица, която съм виждал — каза замислено Джъстис. След това се обърна към Вен и Ерин. — И Калигула е превърнал сестра й. Значи сега имаме една могъща вещица-кръвопиец на страната на лошите. Е, вече съм напълно сигурен, че сме прецакани.
Ерин се събуди, закопчана с колан на предната седалка на бързо движеща се кола. В мозъка й се заби безмилостно главоболие; използването на магията винаги имаше цена. Особено, когато изгуби контрол в последните три секунди и призова Стихийна магия. Тя прибра спомените в една малка стая в ума си и ги заключи там, решена да се притеснява за тях по-късно. Все още бе жива, Вен също, другото можеше да почака.
Физическата цена все пак трябваше да се плати. Магията не приемаше разписки. Без чекове, без кредит, само в брой на касата. Поставете мозъчните си клетки тук, малка госпожице. За нея магията бе като карнавален викач от ада, който постоянно примамва нищо неподозиращите вещици. Поиграйте си сега и може да спечелите, не се тревожете за цената, няма граници, прекрасни дами!