— Добре. Но само докато стигнем там, за където сме тръгнали. Тогава искам да разбера всичко, което знаеш за Калигула.
Вен кимна, присвитите му очи обещаваха възмездие.
— О, да, първото нещо, което искам да разбера, е, как, по дяволите, са разбрали къде сме. Ако има предател в Атлантида ще изсипя цялата ярост на Посейдон върху задника му.
— Аз ще съм точно до теб и ще ти помагам — измърмори тя докато очите й се затваряха.
Тя едва чу следващите му думи, но те звучаха като: „Само през трупа ми“. Ерин се усмихна.
Точно това искам да избегна, помисли си тя и тъй като вече не можеше да държи очите си отворени, остави ритъма от движението на колата да я унесе в сън.
Глава 7
Пещерата на Калигула, под Маунт Рейниър
Ужасеният човек се сви в ъгъла. Лицето му бе извърнато от телата на мъртвите му колеги. От отворената му рана капеше кръв, но Калигула се застави да не обръща внимание на изкушаващата миризма. Имаше достатъчно време да пресуши глупака, щом изкопчеше цялата информация от него.
— Закле ми се, че устройството ще е ефективно, Меркел — изръмжа Калигула. — Каза, че имаш години опит с експлозиви, нали така. Нямало начин, някой да оцелее след взрив с подобна сила, така ми обеща.
Той пристъпи по-близо до треперещия мъж, който покри главата си с ръце и изстена.
— Знаеш ли какво се случва с хората, които ме разочароват?
Калигула изрита Меркел в ребрата, но намали удара си в последния момент, за не премине ботушът му през гръдния кош на мъжа. Но вероятно не бе сдържал достатъчно силата си, защото отпуснатото тяло на Меркел се повдигна почти на два метра преди да падне отново на земята. Стенанията му прераснаха в остър писък от болка.
— Не знам какво се е случило… заклевам се, че бомбата трябваше да избухне — изхленчи Меркел. — Проверих всеки елемент по три пъти.
Новият генерал на Калигула се спусна от мястото си на стената, от където бе наблюдавал разпита. Дракос бе предложил той да се заеме с въпроса, но когато ставаше дума за мъчения, Калигула предпочиташе да взема нещата в свои ръце. Както казваха по негово време, ако искаш някой да бъде убит както трябва, направи го сам.
— Има и друго обяснение, освен провала на този човек — каза Дракос. — Знаем, че атлантите могат да управляват елементите, а също така знаем, че обмисляха съюз с вещиците. Два доста различни вида магия, които ако се обединят може да са по-могъщи отколкото очакваме.
Калигула се наведе и небрежно вдигна Меркел за гърба на ризата му, докато мъжът не увисна във въздуха. Наклони главата му и го принуди да погледне очите му. Заради болката и страха бе въпрос само на секунди да проникне в съзнанието му.
— Кажи истината или ще умреш — изръмжа той. — Ти ли си виновен, че бомбата не сработи?
— Не, господарю — отвърна мъжът с равен безжизнен глас. — Знаех, че ще ме убиете, ако ви проваля. Бомбата бе в пълна изправност. Приземяването бе идеално. Вещицата я защити от взривяване при удара, но детонацията би трябвало да настъпи щом таймера отброи времето.
Калигула вдигна другата си ръка и погали почти нежно лицето на мъжа. Хората му го боготворяха и бе почти болезнено, когато изгубеше дори един от тях. Ласкателствата бяха негово рождено право, а робската преданост на подчинените му — неговото богатство.
— А вещицата, която е направила заклинанието върху бомбата?
— Убих я както заповядахте, господарю.
— Браво — зарадва се Калигула. — Все пак си свършил добра работа, нали?
За миг в очите на мъжа блесна искрица надежда и Калигула се изкикоти. След това впи зъби във врата на Меркел и го пресуши. Щом приключи, захвърли безжизненото му тялото на земята и внимателно избърса устните си.
— Ужасът им е толкова по-силен, когато им дадеш искрица надежда, не мислиш ли?
Дракос стоеше невъзмутим.
— Учили са ме да не играя с храната си — отбеляза сухо той.
Калигула присви очи и след това избухна в смях.
— Да не си играеш с храната. Брилянтно.
Гласът, който преряза въздуха, бе шокиращ в красотата си. Веселият звук на мрачен ангел, шепнещ думи за кървава смърт.
— Смях? Кажи ми, че не чувам смеха на адмирала ми, когато плановете му се провалиха с гръм и трясък.
Дракос изтръпна, а след това изстена — звук, шокиращо подобен на този, който мъртвият човек бе издал — и дрезгаво произнесе само една дума. Едно име.