Той погледна към изпочупения рекламен часовник на Будвайзер, който висеше на стената. Може би щеше да срита някой вещерски задник. Особено задникът, с когото трябваше да се срещне, за да обсъди вещеро-атлантския съюз. Задникът, който закъсняваше вече с петдесет и две минути.
Вниманието му бе привлечено от проскърцването на пантите на вратата и погледът му се насочи в огледалото зад бара към човека, който влезе.
Очите му се разшириха, а след това се стесниха преценяващо. Ако трябваше да си губи времето в чакане на идиота, който бе изпратила Куин, поне сега имаше нещо, което си струваше да гледа. Той се завъртя на стола си, така че да застане срещу нея. С перфектните си извивки и походка, блондинката крачеше през мястото, сякаш го притежаваше.
Кожени ботуши на висок ток, под плътно прилепнали дънки, заоблени бедра, върху които той с удоволствие би сложил ръцете си и вталено черно кожено яке. О, да. Беше точно негов тип жена.
И сигурно сънуваше, защото тя тръгна направо през отрепките, чиито лиги потекоха щом я видяха и спря пред него.
Вен беше свикнал с реакциите на човешките жени към него. По дяволите, след няколко века той знаеше, че го смятат за привлекателен. Тези дни нямаше много двуметрови мускулести воини, които да обикалят наоколо и при това с човешка ДНК.
Тази едва плъзна леденосиния си взор от горе до долу по него и устните й се извиха леко. Би погледнал изпаренията от купчина паунски лайна по пода на двореца с по-голям ентусиазъм.
— Значи — каза тя провлечено, а гласът й бе изпълнен с отвращение, — ти си гордостта на Атлантида?
Тя наперено го заобиколи, облегна се на свободния бар стол от лявата му страна и отново го погледна. После завъртя необикновените си очи.
Вен бе видял и чул повече от достатъчно. Той се изправи в цял ръст, което го направи висок повече от една глава над нея и се взря надолу.
— Закъсня.
Добре, това беше тъпо. За съжаление обаче, бе единственото, което успя да измисли, като се има предвид, че мозъчните му клетки отлетяха на юг при вида на кадифената цепка, сгушена в пропастта между реверите на якето й и онова дантелено нещо, което носеше под него.
Поради някаква причина, той искаше да оближе тази цепка.
И нея.
— О, боже ти си проблем с главно…
— Направи го главно „В“, воине — каза тя. — И вече можеш да седнеш и да оставиш своите 101 тактики на сплашване за някого, който ще се впечатли от тях.
Той седна и я погледна, чувствайки се като пълен глупак.
— Главно „В“? Откъде знаеш…
Тя се усмихна бавно и чувствените й устни се извиха над великолепен набор от зъби. Боже, дори зъбите й го възбуждаха. Изведнъж той се почувства като надървен шибан зъболекар.
Вен се размърда на стола, надявайки се тя да не е забелязала, че дънките внезапно му бяха отеснели.
— Главно В за вещица, воине — каза тя. — Добре дошъл в революцията.
Ерин Конърс направи едно малко заклинание за отвличане на вниманието и пияниците в стаята решиха, че съдържанието на чашите им е по-интересно от двамата души, седнали върху бар столовете. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да напълни дробовете си, които внезапно бяха останали без въздух. Куин не й бе казала, че атлантските воини приличат на оживели гръцки богове и имат способността да изсмукват кислорода от стаята. И че освен като гръцки богове, изглеждат като хищници, които ядат вещици за обяд? Този със сигурност го правеше. Той бе абсолютен алфа-мъжкар и всеки женски инстинкт в тялото й я молеше да побегне… или да скочи в скута му.
Разтревожена от внезапната топлина, обхванала пръстите й и мелодиите, зашепнали в ума й, тя погледна надолу към трите пръстена със сила, които носеше на всяка ръка и видя, как започват да светят и пулсират с топлина и светлина.
Не сега, не сега, помисли си тя и насочи цялата си концентрация върху спирането на магията. Имаше достатъчно проблеми със сборището и без да допуска Стихийната магия да се освободи по време на първата й среща с мъжа. А тя се нуждаеше и от сборището, и от атлантите. Нуждаеше се от всички тях.
След като скъпоценните камъни върху пръстените й утихнаха и пеенето им отшумя, тя най-накрая се осмели да срещне погледа му, обгръщайки мантия от упоритост около себе си като щит.