— Много си позволяваш, атланте — изсъска Калигула. Той вложи сила в думите си и те проехтяха през тъмната поляна. — И все пак очевидно знаеш кой съм аз.
— Знам, Германик. Познавам жестокостта, зверството и лудостта ти — промълви Аларик с глас, който прозвуча като гръм над бурни вълни. — Аз съм върховният жрец на Посейдон и твоята власт е към своя край.
Калигула са подсмихна презрително.
— Някога наричах коня си жрец. Инцитат поне имаше огърлица от скъпоценни камъни и дом със златни ясли. А всичко, което имаш ти, е една купчина измет от воини, които принадлежат на миналия век.
Аларик повдигна вежда.
— По благоволението на Посейдон, аз притежавам сила, която не можеш да си представиш. Конят, както би предположил някой, би дал на самопровъзгласил се бог като теб, точно това, което заслужава. А именно димяща купчина лайна.
Даниъл се нахвърли към Аларик с ръмжене.
— Осмеляваш се да го обиждаш! Ще изпитам наслада да изтръгна главата от врата ти и да пия кръвта, която морският бог пази толкова много.
Джъстис се втурна напред с меча си, за да блокира Даниъл, но Аларик махна с ръка, почти небрежно и вампирът полетя назад повече от петдесет фута, преди да се блъсне в едно дърво, и да падне на земята.
— Нямам време за глупавото демонстративно перчене на подчинените ти. Какво искаш? — попита Аларик.
— Искам кръвта на човечеството да тече свободно под подметките на ботушите ми — каза Калигула, оголвайки вампирските си зъби. — Искам да смачкам подводния ти континент, така че никога дори да не си помислиш да се върнеш на повърхността, за да ме предизвикваш отново. Искам да построя плаващи дворци, които далеч да надхвърлят корабите ми, които хората откриха в езерото Неми13 — той се засмя. — Искаш ли подробен списък? Какво ще кажеш за едно последно желание? Искам цялото човечество да трепери само като чуе името ми.
Джъстис завъртя очи.
— „Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен“14, а? Не можеш ли да измислиш нещо ново, след близо две хиляди години?
Калигула обърна пламналите си очи към Джъстис. Преди да може да отмести поглед, той попадна в червените пламъци, под въздействието на един вампир-господар. Джъстис чу силен шум и изведнъж Даниъл се втурна напред, и се нахвърли върху него, избивайки меча от ръката му.
Даниъл оголи вампирските си зъби и обърна главата на Джъстис настрани, преди мъглата от въздействието да се разсее напълно. После вампирът се наклони и заби зъбите си във врата на Джъстис. Воинът стисна челюстите си толкова силно, че зъбите му почти се смляха едни в други, за да не извие от болката, която почувства. Даниъл почти на мига извади зъбите си, но не вдигна глава.
— Има омагьосан вход на върха на Пойнт съксес — прошепна Даниъл в ухото му. — Намери го и ми помогни да спася приятелите ти. Сега викай, силно.
Джъстис извика с целия въздух от дробовете си. Не беше никак трудно да го направи. Това проклето ухапване болеше. Даниъл бутна крака на Джъстис, за да се повдигне и направи цяло представление докато бършеше кръвта от устата си.
— В тези атланти има нещо по-вкусно, отколкото при обикновените хора, не мислиш ли? — каза Даниъл. Калигула и Аларик стояха лице в лице, в тихо противоречие. И двамата призоваха сила по различен начин. И двамата не бяха склонни да отстъпят. Джъстис се завлачи, напомняйки си да действа така, сякаш му бе източена повече кръв, отколкото можеше да си позволи да изгуби, особено в раненото състояние, в което се намираше. Той залитна напред, оглеждайки мястото за Кристоф.
— Той е до щита, Джъстис — каза Аларик, само с намек за напрежение в гласа. — Мисля, че кракът му е счупен. Може би ще го погледнеш.
Джъстис куцукаше бавно, като внимаваше да остане на разстояние, от което може да чува.
Калигула изглежда бе първият, който отстъпи.
— Това е безсмислено. Ние сме равносилни, жрецо. Дай ми вещицата и ще прекратя обсадата.
— Коя вещица? Както можеш да предположиш, щаба на сборището обикновено подслонява повече от няколко — отговори спокойно Аларик.
— Ерин Конърс. Дай ми я и аз ще ти дам думата си, да оставя останалите от тях намира.
— Твоята дума не означава нищо, вампире. Не означава нищо, докато все още си жив — каза Аларик. — Няма да ти дадем никого.
Кристоф, който лежеше на земята до щита, наполовина подпрян на лакти, започна да се смее.
— Тъп вампир! Прекара цялото това време и вложи всички тези усилия, за да хванеш вещица, която дори не е тук! Тя е на половината път до Канада в момента!
13
През 1929–1930 г. от езерото Неми са извадени двата антични кораба, които Калигула е използвал за религиозни цели. — Б.пр.