— В капан. О, Богиньо, какво направи с мен?
Стържещ глас отговори на промърморения й въпрос:
— По-добре попитай, какво ние смятаме да направим с теб, Ерин Конърс.
Преди да успее да помисли, да помръдне или да реагира, кехлибара на пръстите й издаде ясен, остър предупредителен тон. Пулсираща червена светлина изпълни полезрението й и проряза силите й и личните й щитове, прекъсвайки достъпа й до земната магия. За първи път, откакто бе навършила шестнадесет, Ерин бе безсилна, колкото немагьосник, докато стоеше сама, изправена пред тъмнината.
Глава 3
Вен се рееше над върховете на дърветата и чувстваше гадене в червата си. Не спираше да се нарича така, както казваше на всеки друг, за да го предизвика да се бият — страхливец.
Да бяга от една жена — да бяга от емоции — не беше в неговия стил. По дяволите, да има изобщо емоции към жените не бе в негов стил. Нямаше нищо, нито едно проклето нещо, което по някакъв начин да е нормално в реакцията му към Ерин Конърс.
Вен! Помогни ми!
Пронизителният вик се разби в черепа му, нарушавайки концентрацията му, толкова рязко, че той за малко не падна от въздуха. Това беше Ерин и някак си, магически, беше успяла да го достигне телепатично.
И беше в беда.
Той промени посоката и ускори полета си през смрачаващото се небе, кипейки от ярост. Неприятностите бяха нещо, с което той можеше да се справи.
Те бяха негова специалност.
Докато той трептеше над върховете на дърветата, граничещи със сградата на щаба, видя блед, пулсиращ, оранжево-червен пламък, който заобикаляше Ерин и две тъмни фигури, насочили колове към нея. Вещици или магьосници. Вампирите не използваха пръчки и не обичаха много да са около някакви дървени или остри неща.
Той призова елементите, разсейвайки още повече мъглата, която оформяше тялото му, така че да не предизвика подозрение и се спусна надолу над тях. Двете фигури — определено човешки, един мъж и една жена при по-близък поглед — дори не трепнаха. Ерин се изправи, явно невредима, но замразена, в центъра на кълбо от странна светлина. Тя движеше устните си, но явно или беше загубила гласа си, или пък никакъв звук не можеше да проникне в сферата. Но той можеше да чуе копелетата, които я държаха като затворник и реши да послуша минута-две, преди да ги убие, задето я бяха докоснали.
Да събере информация. Да се държи като шибан посланик. После щеше да изтръгне белите дробове от гръдния им кош.
Жената говореше с нисък глас.
— Не обмислихме всичко добре. Трябваше да изчакаме. Какво ще стане, ако някой от сборището излезе тук и ни види?
Мъжът отговори:
— Хей, аз видях възможност и се възползвах. Той ще ни възнагради добре за това. Просто трябва да я измъкнем от тук, бързо. Колата е на път.
— Очакваш да поддържам този щит по целия път до планината? Аз вече съм уморена, идиот такъв. Тя е много силна — изсъска жената.
Мъжът извади нещо от джоба си, което проблесна с метален блясък на пулсиращата червена светлина.
— Не се притеснявай. Тя ще бъде в безсъзнание в продължение на часове, след като я пронижа с това. — Той се отправи към Ерин и всички мисли за посланици изчезнаха от главата на Вен. В него зарева вълна от първична ярост и той веднага се трансформира отново в тялото си, скачайки напред. Извади кинжал, но промени решението си в последната секунда, завъртя го с дръжката на обратно и го разби в задната част на главата на жената. Не достатъчно силно, за да я убие, но щеше да има адско главоболие.
Червеникавата светлина веднага изчезна и Ерин се срина на земята, вероятно в безсъзнание, удряйки главата си силно.
Мъжът се обърна и ахна, когато видя Вен. Той вдигна в едната си ръка пистолет, а в другата това, което воинът сега видя, че бе игла за подкожна инжекция.
— Приближиш ли се, ще я убия — изръмжа гангстерът, насочил пистолета към Ерин.
— Ти няма да я докосваш — каза Вен, който се насочваше стремително към него, докато изваждаше меча от ножницата си по пътя. — Всъщност, ти вече си мъртвец, заради това, че дори си помислил да я нараниш.
Времето сякаш забави скоростта си до една песъчинка, падаща от пясъчен часовник, когато пръста на мъжа притисна спусъка. В този миг в съзнанието на Вен се появи образът на Ерин, кървяща до смърт на земята, който почти го заслепи от ярост. Оръжията бяха бързи. Куршумите още по-бързи.
Но магията на Посейдон беше най-бърза.
Преди пръста на мъжа да успее да се затегне достатъчно, за да дръпне спусъка, Вен се спусна между него и Ерин и блъсна ръката му, така че пистолетът гръмна във въздуха. После изтръгна оръжието, стовари в лицето на копелето юмрук и се усмихна, когато мъжът падна на земята. Той коленичи, за да провери пулса на Ерин, който беше силен и постоянен и бе облекчен, да види как клепачите й вече потрепват. Мъжът простена и Вен го хвана за врата, като го издърпа от земята.