Тя наведе глава назад и го озари с пакостлива усмивка.
— Наистина? Не би искал нищо повече от това?
Той изстена, постави ръцете си върху бедрата й и я притисна още по-близо до себе си, демонстрирайки твърдото доказателство за ефекта, който тя имаше върху него.
— Мисля, че знаеш по-добре. Но имаш нужда да поспиш, а съществува и проблемът, че някой бунтовнически лидер и шейпшифтър-тигър могат да минат през вратата всеки момент. Веднага след като спасим сестра ти, върнем си рубина и излекуваме Райли, ще те заведа благополучно обратно в Атлантида. Тогава ще ти покажа какво точно би ми харесало повече от всичко друго. Всъщност, мисля че ще ти го показвам няколко последователни дни и нощи.
Звукът от тихия й смях притегли нещо в гърдите му, нещо, което беше изтласкал от ума си. Ерин се нуждаеше от воин. Той беше един от най-добрите.
Просто.
Всичко, което не беше просто, можеше да почака докато имаше изключителното удоволствие да отсече от тялото главата на Калигула. Вен зарови глава в косата й, за да не види тя кръвожадното изражение на лицето му. Той може и да беше чудовище, но трябва да използваш чудовище, за да победиш друго. Щеше да намери нежни думи, кротко изражение и всичко, което тя можеше да поиска, когато мисията му приключеше и неговата жена беше в безопасност.
Той я вдигна в ръцете си и тръгна обратно към постелята. Когато тя се сви до него под одеялата, Вен осъзна неоспоримата истина: нямаше значение кого трябва да убие, за да я защити, без значение беше какво трябва да направи, за да я предпази, никога нямаше да я остави да си отиде.
Куин потрепери от смразяващия до кости студ, който сковаваше тялото й.
— Виж, Джак, аз нямам кожено палто и това яке с гъши пера не ми помага. Мисля, че им дадохме достатъчно време да си докосват краката под масата, да говорят за това, което стана или каквото имат нужда да правят. Нека да оставим атланта да патрулира за малко. Вероятно поне може да използва супер магичната си водна сила, за да стопи снега и да направи гореща вана или нещо такова.
Тигърът я смушка с голямата си глава, след което тръгна напред и заблещука докато приемаше обратно човешкия си облик. Гледката все още я изпълваше с благоговение. Естествената магия никога нямаше да стане обичайна за нея, въпреки че постоянно я виждаше.
— Много хленчиш за бунтовнически лидер, който рита безпощадно задници, жено — изръмжа към нея Джак. Тембърът на гласа му все още носеше намек за животинската му форма. И в двата си облика, той беше истински хищник.
— Аха, както и да е. А аз все още искам да знам къде отиват излишните килограми. Ти си плюс-минус двеста и тридесет килограма, когато си във формата на тигър… и колко… — Тя го измери с поглед от главата до петите, по дългото му вероятно малко над метър и деветдесет тяло. — Може би сто и петнадесет килограма в човешка?
— Сто и двадесет, според последния път, когато се мерих — провлачено каза той, а едната му вежда се повдигна. — Каква ти е мисълта?
Тя забърза, за да го настигне, докато той вървеше към хижата.
— Това е мисълта ми. Къде отидоха останалите сто и десет килограма? Ако разберем как го правиш и го бутилираме, можем да направим състояние.
Той забави крачка, докато тя не влезе в ритъма му, макар че правеше две стъпки на всяка негова.
— Куин, нямам идея за какво говориш. Да бутилираме какво? Да направим състояние как?
— Тайната за загубата на тегло!!! Някой използва нашата патентована формула „Супер магическо сваляне на килограми по тигърски“ и магически трансформира тялото си, така че да тежи двадесет килограма по-малко — обясни тя, като захапа вътрешната страна на бузата си, за да не избухне в смях.
Точно тогава той извика:
— Луда ли си? Първо на първо те трябва да бъдат шейпшифтъри. Второ…
Куин не успя да се спре и избухна в смях. Просто той изглеждаше толкова дяволски разгневен.
Джак наклони глава настрани и погледна към нея.
— Страхотно. Страхотно. Наблюдаваме за вампири, точно след като повалихме половин дузина шифтъри и се изправихме пред нещо, което имаше всички признаци на самоубийствена мисия, а ти си правиш шеги — оплака се той.
През нея премина болка, която помете всяка следа от смях.
— Да не мислиш, че не знам пред какво сме се изправили, Джак? Да не мислиш, че не правя всичко, което мога, за да не се разпадна? Животът на сестра ми и детето й зависят от нашия успех. Не мисли, че забравям за това дори за секунда. — За нейно пълно унижение гласът й се пречупи, докато изричаше думите. — Понякога малко глупав черен хумор е единственото, което ме поддържа нормална.