Джак обви ръка около нея и несръчно я прегърна.
— Съжалявам, Куин. Понякога забравям, че нашият безстрашен лидер е също така момиче.
Добрината в гласа му заплашваше да мине през защитата, която беше издигнала върху емоциите си и тя беше ужасена, че ако започнеше да плаче, може да не успее да спре за много дълго време. Така че прибягна до обичайната си защита — грубост.
Тя се отдръпна от него и започна да ходи по-бързо.
— Да, добре, опитай се да не изоставаш, котенце. И ако те чуя да ме наричаш момиче още веднъж, ще ти разбия косматите топки.
— Благодаря за предупреждението — отвърна сухо той. — Доста държа на топките си, космати или не.
Продължиха тихо към хижата, като непрекъснато оглеждаха земята, небето и дърветата за някаква заплаха. След няколко минути, Джак прочисти гърло:
— Така. Аларик. Трябва ли да го премахна заради теб?
Тя се препъна, очевидно искреното му предложение я хвана неподготвена.
— Не, нямам нужда да се опитваш да убиеш върховния атлантски жрец заради мен, Джак. Мисля, че може да го приемат доста зле. Вероятно ще се създаде някакъв вид международен конфликт.
Той сви рамене.
— Все едно ме е грижа за политиката.
— Много смешно. Забрави, Джак. Не съм момиче и мога да се грижа за себе си — оплака се тя.
Той спря, хвана ръката й и я дръпна да спре. Тя погледна учудено към него и беше шокирана от свирепата ярост във внезапно издължените му тигърски очи.
— Ти си ми партньор, Куин, и не, не си момиче. Ти си жена. Вече знаеш, че ще убия за теб… или за твоята кауза. Може би трябва да знаеш, че също така ще умра за теб. Ако жреца ти създава неприятности, дай знак и ще сторя най-доброто от себе си, за да съм сигурен, че никога повече няма да го направи.
Преди Куин да успее да измисли отговор, той пусна ръката й и отново се отправи напред, като мърмореше нещо тихо под носа, което тя беше сигурна, че не иска да чуе. Отне й минута, за да продължи. Джак не й беше говорил като на партньор. Беше й говорил като на жена.
Тя почувства ударните вълни на емоционалното земетресение, което разтърси умствената й същност, докато го наблюдаваше как се отдалечава от нея. Някак си през всичкото това време, през което работеха, правеха планове и се биеха заедно, тя беше забравила едно нещо за Джак.
Той не й беше само партньор. Той беше мъж.
Все още смаяна от внезапния обрат в темата на разговора, Куин беше хваната неподготвена, когато резкият спад на вече ниските температури беше единственото предупреждение преди Джъстис да се появи между нея и Джак. Тигърските сетива на Джак трябваше вече да са го алармирали за присъствието на атланта, защото се завъртя, наведе се ниско и се протегна за един от ножовете, които винаги носеше, преди да осъзнае кой е това и усмири ръката си.
Куин се втурна напред.
— Джъстис, какво става? Новини от Райли? Тя по-зле ли е?
Той се наведе леко в кратък поклон, а лунната светлина нашари косата му със сребристо среднощно синьо и черно.
— Не, и съжалявам, че присъствието ми те накара да се притесниш за нейното състояние. Няма промяна, доколкото ми е известно. Обаче има други новини.
Той им разказа за атаката и това, което бяха казали Калигула и Даниъл.
— За нещастие, неживият император изглежда е осъзнал, че Ерин е на път за насам.
— Ерин вече е тук — каза Джак. — Тя и Вен си почиват в хижата. Минаха през малко вълнения.
Джъстис повдигна вежда и Джак му каза за Лилиан и шейпшифтърите.
— Не изглеждаше Калигула да има някаква представа за плановете на Лилиан — каза Джъстис. — Нямаше да дойде в Сиатъл след Ерин, ако имаше. Дракос също не го спомена.
— Като говорим за това, ти как ни намери? — попита Куин.
— Ние от Атлантида можем да комуникираме по споделен начин и дори когато пазим тишина по връзката, от страх кой или какво може да ни чуе, имаме способността да се усещаме един друг на определено разстояние.
— Нека да продължим разговора вътре — каза Джак, — на Куин й замръзна задника.
Джъстис бързо плъзна оценяващ поглед по тялото на Куин и тя за миг зърна колко точно неустоимо секси щеше да бъде воина за всяка нормална жена, преди да съсредоточи погледа си отново върху пътя.