Ето я отново тази дума. Нормална. Нещо, което никога не можеше да бъде. Тя изпусна въздишка и тежко запристъпва към хижата.
— Да, нека да влезем вътре. Все пак защо дойде тук отвън, вместо да се отправиш към Вен, щом можеш да го проследиш?
— Усетих движение в района и исках да разузная дали си приятел или враг — каза Джъстис.
Куин внезапно замръзна, посред крачка, и отпусна ръце върху дръжките на пистолетите си.
— Като говорим за врагове — прошепна тя.
Джъстис моментално измъкна меча си и зае стойка за битка, а Джак заблещука и се преобрази за секунда. Но точно преди да вземе пълния си облик на тигър, във въздуха засвистя градушка от стрели, които го удариха силно, като пронизаха дебелата му козина. Тигърът изрева гнева и яростта си и се завъртя в напразен опит да избегне малките снаряди.
Куин почти се замая, докато гледаше как Джак рие във въздуха и ръмжи на жилещите стрели. Ако те съдържаха отрова, той можеше да умре. Мъжът, който се биеше на нейна страна, който беше спасявал живота й прекалено много пъти, за да ги брои и беше предложил да се бие с могъщия върховен атлантски жрец, само защото Аларик може да й създава неприятности, можеше да умре пред нея.
В сърцето й се зароди ужасна болка и се разпростя по цялото й тяло. Ако той умреше, те щяха да си платят. Всички.
— Джъстис! — Куин издаде заповед с нисък, но настоятелен глас. — Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук, за да предупредиш Ерин.
— Няма да те оставя без защита, Куин — изръмжа той и се завъртя рязко в кръг, за да види тайните им нападатели.
— Проклет да си, нямам нужда от помощта ти, но мисията на Ерин е жизненоважна. — Тя издърпа пистолетите си и заставайки с гръб към Джъстис, заоглежда района. Гръмогласното ръмжене на Джак бавно заглъхна и той се строполи тежко на земята. Сърцето на Куин се вледени, когато тя не откри никакъв знак, че той все още диша.
— Тогава двамата ще я предупредим — каза Джъстис. — Приготви се да защитаваме позицията си и твоя тигър.
Нов глас, който би смразил и мъртвите, се разнесе из въздуха:
— О, твърде късно е за това, атланте. Ще вземем тигъра с нас за забавление на Калигула.
Вампирът, който пристъпи на открито иззад прикритието на дърветата не беше някой, който Куин беше виждала преди. Но те едва ли все пак излагаха свои снимки в разни сайтове за кръвопийци. Той имаше дълга, рошава кафява коса, която падаше върху скелетоподобни кльощави рамене и същите искрящи, червени очи, които беше толкова отвратена да види отново.
— Ще трябва да минете през мен, за да стигнете до него — решително каза тя. — А тези пистолети са заредени със сребро. Знам, че то няма да ви убие, но със сигурност ще ви забави.
Вампирът потрепери при думата сребро, но след това оголи зъби в гротескна пародия на усмивка.
— Признавам, че среброто е неприятно, но вие сте само двама.
Джъстис вдигна меча си.
— Ела да си поиграем. Ще се бия с една ръка вързана зад гърба ми, за да се изравним, ако искаш — студено каза той.
Един поглед към Джъстис и силната концентрация, видима в твърдите извивки на тялото му, увериха Куин, че той е същият хищник като Джак. Внезапно беше дяволски благодарна да го има на своя страна, макар че корема я заболя при мисълта за Ерин и Вен, които вероятно бяха заспали и безпомощни в хижата.
— О, нещата са такива, каквито аз искам, атланте — отговори грубо вампирът. Той махна с ръка почти небрежно и дузина тъмни фигури се изсипаха върху сечището иззад дърветата. Някои очевидно бяха вампири, защото луната отразяваше яркостта на пепеляво-бялата им кожа. Други се движеха като шейпшифтъри и може би бяха роднини на вълците от по-рано.
Още по-лошо — много, много по-лошо — поне двама от тях бяха вещици. Куин отвори емоционалните си щитове достатъчно широко, за да разкрие намеренията им. Но беше прекалено късно. Докато се целеше с пистолетите си директно към лицето на лидера — вампир, от дърветата падна тежко голяма мрежа върху Джак, и пет или шест от атакуващите, които съскаха, ръмжаха и придържаха друга мрежа високо между тях, се отправиха към нея и Джъстис.
— Стреляй и приятелят ти тигър ще умре — извика вампирът към нея. През Куин премина облекчение. Джак трябваше да е все още жив.
Тя погледна настрани и видя, че кръвопийците бяха заобиколили Джак, който лежеше, без да помръдва върху снега. Тя свали пистолетите си.
— Сега! Направи мъгливото нещо и изчезвай от тук веднага — изкрещя тя на Джъстис, без да я е грижа, че вампирите могат да я чуят.